— Смърт в името на надеждата за живот — тя поклати глава. — Какво правим с тези деца, Оствел? Валвис трябваше още се обучава в изкуството на борбата с меч, не да го прилага в истински бой. И от Мааркен се очаква да стане не войн, а фаради.
— Те поне правят нещо — Оствел повдигна с раздразнете рамене. — Разбирам как се чувстват дъщерите на Рьолстра, творени зад стените на Канарата.
Шонед го погледна изненадана, разсмя се и го прегърна.
— Дъщерите на Рьолстра! Оствел, ти си невероятен! — не изчака да изрази на глас смайването си и се втурна към замъка, докато викаше високо Тобин.
Роан знаеше, че никой вече не вярва в ролята му на глупак. Между първата Риала и настоящата кампания в опит да спаси земите си изминаха шест години, през които бе управлявал умело своето княжество и позата му на наивник би била неубедителна и смешна. Въпреки това военните му съветници много се стреснаха, когато им нареди да развалят лагера и да се оттеглят от брега на Фаолаин. Усмихна се едва-едва, зарадван да отбележи за себе си колко им беше неприятна самата мисъл за отстъпление и ги поизчака да осмислят заповедта му. Първи успя да вникне в идеята му Гриден.
— И ще ги принудим да ни последват до Дългите пясъци, твоя светлост?
— Точно така. Искам да разположите частите на голямо разстояние една от друга и да държите съгледвачи край морския бряг. Няма да тръгвате едновременно и ще поемете по различни маршрути. Трябва да създадем представата, че сред войските ни е настъпило объркване и мнозина искат да се върнат у дома. След три дни целият район трябва да е напълно оголен и с това искам да кажа, че тук не само няма да е останал никой от нас, но и че войската на Рьолстра ще бъде напълно лишена от източника си на провизии. Ще обелите кора дърветата и ще съсипете цялата реколта. — При вида на изумлението в очите им Роан само повдигна рамене. — Господарят Байзал би загубил много повече, ако Рьолстра завладее Пустинята. Трябва да примамим войската му колкото може по-далече оттук. Байзал се е погрижил за заминаването и снабдяването с продукти на хората си, така че за него не бива да притеснявате. А и противникът не се интересува от него, трябвам им аз. Въпроси?
Дори и да имаха такива, военачалниците мъдро ги премълчаха След като те се разотидоха, Чей спокойно впи поглед в очите на Роан.
— Сигурен ли си, че получената информация е достоверна? Шонед не е казала дори на Мааркен от кого я получила.
— На Шонед и на Мааркен вярвам безрезервно. А колкото до източника на информацията… Фаради разполагат и друг вид зрение и слух. Дори не ме интересува откъде е получила сведенията си, не можеш да отречеш, че преценката за настроението на Ястри е доста точна.
— И въпреки това нещо не ми харесва.
Дави се прокашля и каза:
— Досега момчето се е подчинявало на Рьолстра във всяко отношение. Можем ли да разчитаме, че влиянието на Върховния княз над Ястри е намаляло?
— А какво друго можем да направим? Дори и да не тръгнат след нас, едва ли ще устоят на изкушението, което представлява един освободен от защитници бряг.
В зелените очи, които толкова му напомняха за Шонед, просветна искра на нетърпение.
— Скоро ще разберем дали ще лапнат стръвта. В края на краищата, винаги можем да се обърнем срещу тях и да ги атакуваме. Чей ще се погрижи за това.
В грижливо премислена бъркотия отделните кохорти на стрелци, ездачи и пехотинци заприбираха палатките и поеха след своите военачалници във видимо различни посоки. Ястри отдели няколко дни за умуване, след още десетина дни реши, че не може да устои на изкушението. Без да проследи посоката, в която бе поела челната група на Чей, той не се стърпя и тръгна след водената от Роан кохорта. Примамката изглеждаше твърде съблазнителна тъкмо поради присъствието на младия княз.
Придвижването на войските продължи до края на лятото. Роан и хората му предприемаха походи от по няколко мери, частите бяха нехайно разпръснати на значително разстояние една от друга, но всички отстъпваха неизменно към Дългите пясъци и някои от тях се намираха в непосредствена близост до морето. Зелените хълмове около Фаолаин отстъпиха място на сухи храсти, с които бяха обраснали златистите дюни на юг. Рьолстра беше нащрек. Избягваше да разтегне позициите си и да се откъсне от източниците си на провизии и сведения. Шонед предаде на Мааркен, че по-голямата част от войската на Рьолстра е останала на отвъдния бряг на реката и подир Роан са тръгнали най-вече хората на Ястри. А само с Ястри щяха да се справят по-лесно.