Мааркен свърши и се покатери с усилие по стръмнината, където го чакаха баща му и князът.
— Не съм наранил никого, господарю — обърна се момчето към Чей.
Роан видя, че бащата не е способен да пророни нито дума. Наведе се и каза:
— Всички сме ти благодарни за това, което стори, а и сега Рьолстра се бои от нас повече от всеки друг път. Виж! — посочи към другия бряг, където се бе струпала огромна тълпа. Мъжете се взираха с ужас в води сякаш се простираха други две реки от втечнен огън и светлина. На отвъдният бряг погледът на Роан откри с лекота онези, които най-много го интересуваха — Рьолстра, облечен в тъмновиолетова роба, гологлав, с тъмни коси, развети на родения от Огъня ветрец и Пандсала. Очите й бяха като тъмни кухини на бледото лице.
— Стрелец! — каза тихо той и едно от момичетата скочи. Подаде й златния пръстен с граната и рече: — Предай го на Върховния княз като поздрав от мен.
Тя се усмихна широко и под праха на израненото й лице князът разпозна момичето, което бе смъмрил на поста край брега.
— Ще се приземи точно до крака му, твоя светлост.
Роан с удоволствие се загледа в чевръстите движения на ръцете й, стрелата с прикрепения към нея пръстен литна и синьо-бялото й перо трепна на десетина крачки от Рьолстра. Пандсала се втурна нататък, вдигна стрелата и подаде пръстена на баща си.
Роан повдигна другия пръстен в ръката си.
— Преди княгиня Шонед да стане моя жена, аз й подарих пръстен в знак на моята благодарност. Приеми този пръстен, с който искам да изразя признателността и уважението си към моя любим племенник от Радзин. — Миг преди да наведе глава Мааркен се взря в княза с широко отворени очи и протегна напред лявата си ръка. — Не — каза високо Роан, — дясната ръка, средния пръст. Това е твоят първи пръстен на фаради.
Умореното и изцапано лице на момчето грейна от щастие, в светналия му поглед достойнството на истински мъж се мъчеше да надвие детското вълнение и радост. Войската на Радзин нададе приветствени възгласи в чест на младия си господар и Мааркен внезапно пламна до корените на косата й.
Роан се усмихна и обгърна с поглед бойното поле. Щеше да разбере колко му е струвала тази победа едва след преброяването на падналите бойци. Бяха изгубил около една четвърт от войниците си, докато войската на противника бе оцеляла едва наполовина и сега Рьолстра се оказваше в далеч по-неизгодна позиция. Чей смяташе, че силите на Пустинята издържат за не повече от две битки, а първата бе завършил победа.
Внезапно усети познатото странно пърхане в гърдите с и мигом застана нащрек. Вдигна глава и затаи дъх — в небето летяха дракони, най-малко сто, може би повече; самците и женските, които Фейлин така точно бе преброила, бяха създали ново поколение и нито един от младите дракони не бе загинал по време на лов. Не по-големи от деца, сега те уверено размахваха крила в здрача, а възрастните не сваляха от тях бдителните си погледи. От пещерите край Небесната купа и Феруче отлитаха на юг към прохладните хълмове на Ката.
Роан усети странно парене в очите, а в гърлото му заседна буца. Неговите дракони — много повече, отколкото бе виж дал някога събрани на едно място — горди, живи и волни. Неговите дракони…
И докато летяха към Фаолаин в небето на Пустинята, полето под тях екна от радостни възгласи, които се усилваха все повече и повече и долетяха до отвъдния бряг, където стотици криле хвърляха огромна сянка върху тъмновиолетовите палатки на Върховния княз. Някой, който явно знаеше стария език, извика високо едно име; старо име, с което нарече Роан и което отсега нататък князът щеше да носи до края на живота си.
Азхай — принцът на драконите…
Глава 28
Пандсала стоеше върху могилата и се взираше мрачно в буреносните облаци, които се задаваха от север. Засега бурята все още не представляваше непосредствена заплаха, както за лагерите на двете армии, така и за съобщенията между слънцебегачите, но щеше да се разрази скоро и да наводни обилно полята на Ливадна земя, преди да отмине към Сир. Страхуваше се от проливния дъжд, и същевременно го очакваше с нетърпение, той бе първият предвестник на есента. След шестте зими, прекарани в Кулата на Богинята, беше намразила завинаги натежалите от тъмни облаци небеса, но сега, когато се радваше на относителна свобода, дъждът се оказа добре дошъл. Войските нямаше да предприемат бойни действия, а всички фаради щяха да останат безпомощни в полумрака, не само онези, които бяха затворени на тъмно по заповед на баща й.