Пандсала с изненада установи, че подозрителността й е склонна да отстъпи пред съблазнителната перспектива.
— Мислех, че пазиш този пост за някой от синовете на Ианте.
— Нека първо да пораснат и да си заслужат постовете каза навъсено той. — И така, искаш ли Сир, или не го искаш?
— О, разбира се, че го искам — отговори тя. — Но не като княгиня в Речен бяг. Искам да вляза във Високия Кират. А, и освен това има още едно, незначително условие.
— Условие ли? Подарявам ти цяло княжество, а ти…
— Незначително — прекъсна го тя и се усмихна. — Аз да избера собствения си съпруг.
Рьолстра се засмя пресилено и Пандсала си отдъхна с облекчение.
— Ти трябваше да бъдеш син — каза той. — До средата на зимата вече ще си в замъка, скъпа моя. Ще изчакаш първо да си доставя известна наслада и да махна оттам Андраде.
Баща й за втори път споменаваше средата на зимата и това я озадачи, но тя скри учудването си и се усмихна пленително.
— Благодаря ти, татко — каза смирено Пандсала и наведе глава в знак на преклонение пред баща си.
Княз Лийн беше много разстроен, че корабите му не успяха да стигнат навреме за битката. Помоли Мит да изрази огорчението му и една сутрин слънцебегачът държа дълго Мааркен в нишките от светлина на своето послание. После оръженосецът се отправи към палатката на главнокомандващия, поклони се и изложи получените сведения с широка усмивка а уста. Тилал, който вече бе научил от него за какво става дума, сияеше от радост.
— Изпратил ги е в Тиглат! — не се сдържа Тилал и изпревари Мааркен. — Толкова натоварени с хора и провизии, че при тръгването си от Сивата перла бордовете опирали почти до водата!
— Ха! — Чей плесна с ръце от изненада и потри доволно длани. — Лийн не си пада много-много по Кунакса, откакто хвана техни хора да крадат перлените му гнезда. В Тиглат имало ли е вече бойни действия?
Мааркен сръга с лъкът Тилал да мълчи.
— Меридците направили засада на ескорта, изпратен да пресрещне новите подкрепления, но засадата им била разкрита и унищожена. Засега Тиглат е вън от опасност. Корабите на Лийн ще се върнат в Дорвал за още един товар и после ще дойдат насам.
Роан поклати глава.
— Богиньо, представям си какви отстъпки ще ми иска Лийн в търговията с коприна! — но очите му искряха от доволство.
— Ще дадем възможност на Дави да даде своя принос в това отношение — каза лукаво Чей.
Новият княз на Сир се поклони.
— Обещавам тържествено да прекратя всякакви кражби на коне край границата и да направя всичко възможно, в Цитаделата да пристигат безпрепятствено сирски вина, ако не най-добрите от тях, то поне следващите по качество.
— Много мило от твоя страна — засмя се Роан. — Какво друго научи, Мааркен?
— Клив е прикрепен към Валвис, но за момента изобщо не се е явявал в Тиглат. — Момчето повдигна рамене и продължи: — Мит казва, че очаква едномачтов кораб със съгледвачи, които ще донесат на княза последните сведения.
— Чудесно — промълви Дави. — И дотогава изобщо няма да знаем какво става в Тиглат.
— Валвис знае какво прави — обади се Титал в подкрепа на своя кумир.
— И аз бих искал да вярвам в това — каза Роан.
— Аз пък искам да разбера каква информация преминава по слънчевите лъчи между Цитаделата и Тиглат — намеси се Чей.
— Смяташ, че сестра ми може да е намислила нещо, така ли?
— Дави, смятам, че Шонед се намесва почти във всичко, за което реши, че си струва да се намеси. Благодарен съм на Богинята, че моята Тобин може само да приема посланията в слънчевите лъчи, но не и да ги предава сама. — Той притъпи острата нотка в тона си, като потърси погледа на сина си и се усмихна широко.
— Но, татко, ти винаги си казвал, че мама е много по-близо до Бога на Бурята, отколкото до Богинята — обади се дръзко момчето.
— Така си е, а като те гледам, май и ти си се метнал на нея — Чей се изправи, протегна се и разроши косата на сина си. — Трябва да прегледам позициите, оръженосецо.
— Слушам, господарю. Но нали няма да присъствам и при проверката на корабите, които очакваме от княз Лийн?
— Хм, нищо чудно да те пратя с някой от тях на обиколка из всички княжества, за да попълниш пропуските в образоването си!
— Татко! Нима е редно всички да видят как бъдещият господар на Радзин повръща от единия край на материка до другия!
Чей изръмжа добродушно и го поведе към изхода. Роан ги изгледа усмихнат, облегна се удобно назад и се обърна към Дави, вече със сериозно изражение на лицето.