Андраде реши да изчака развоя на събитията в Речен бяг, но по свое усмотрение, а не при условията, наложени й от Рьолстра. Всички затвори си приличат, разбира се, но понякога нещата могат доста да се променят, особено когато пазачите са здраво залостени, а затворникът се разхожда на свобода.
В крайна сметка всички, с изключение на Хиана, останаха доволни. По време на операцията я заключиха в стаята й, за да не пречи, но вдигаше такава врява, че се укроти едва след като я вързаха за един стол и й запушиха устата с кърпа. Цялата история беше твърде неприятна за всички и Уривал се питаше какво ли ще измисли малката гадинка, за да си отмъсти. Ако днес не се държеше добре, той бе готов да я върже за седлото и да пъхне отново кърпата в устата й.
Улисан в подготовката за заминаването, Уривал съвсем бе забравил за нея. Късно сутринта, когато всичко беше готово, изведнъж се оказа, че Хиана я няма. Претърсиха цялото имение, но никъде не я откриха, и той се запъти към вътрешния двор, объркан и притеснен, за да уведоми Андраде за случилото се.
Тя тръгна вдървено по калдъръма и от устата й бълваше огън.
— Знаеш ли какво е направила всъщност? Прилъгала един глупак от конярите да й даде кон рано-рано сутринта! И просто е избягала!
— Е, отървахме се най-после — промърмори Уривал. — Дано се загуби или пък се удави в реката.
След като прекрасното настроение на Андраде така или иначе беше съсипано, Уривал я дръпна и й съобщи новината за Феруче.
Същия ден Върховният княз Рьолстра за малко не получи удар, след като му предадоха три новини, една от друга по-лоши, и дъщеря му Пандсала успя да се убеди лично в достоверността на всяка от тях.
Първата се стовари върху него малко след закуска, когато Върховният княз излезе да се поразтъпче из лагера. Тази сутрин беше станал късно и Пандсала трябваше да го изчака пред палатката му. Князът държеше войниците му да го виждат с нея, за да са спокойни, че вече разполагат със своя слънцебегачка. Бащата и дъщерята тръгнаха полека между палатките и докато си разменяха приказки за хубавото време и вероятността за скорошна битка, откъм билото на близкия хълм се появи ездач, който препускаше с всичка сила към лагера. След него се зададе безредна тълпа от изтощени войници. Ездачът скочи от седлото, поздрави нервно своя княз и запелтечи нещо за някакви дракони.
— Повече от всички, които съм виждал през живота си, и всичките се нахвърлиха върху нас! Опитахме се да ги прогоним, но се оказа невъзможно, твое високородие. Онзи вещер княз Роан ги е омагьосал, а може и жена му, вещицата-слънцебегачка, да ги е насъскала срещу нас. Стотици дракони, твоя светлост, бълваха огън от устите си, а ноктите им бяха остри като мечове. Трябваше да бягаме, иначе щяха да ни избият до крак. Няма съмнение, това е работа на княз Роан!
Пандсала с удоволствие наблюдаваше баща си, който бе загубил ума и дума и след края на разказа зяпна тъпо капитана, докато човекът смучеше трите полуоткъснати пръста на дясната си ръка. Малцината несретници, оцелели от елитната някога част, междувременно се струпаха наоколо и заразправяха един през друг същата нелепа история. В крайна сметка се разбра, че конете се разбягали и нямало как да ги върнат, а също и че към лагера се мъкнели още неколцина нещастници. Пандсала преброи набързо оцелелите и направи всичко възможно да не издаде ликуването си. Баща й не беше преминал през суровата школа в Кулата на Богинята и лицето му смени всички цветове на дъгата.