Внезапно дочу предупредителния вик на Тилал. От юг се задаваше с грохот група от петдесетина ездачи, които пробиха линията на Пустинята. Бяха твърде далеч, за да различи ясно цветовете на униформите им, но все пак долови, че това са хората на Сомер от Изел и изръмжа яростно, когато мечът му се закачи в стремето. Измъкна с рязко движение и изкрещя на Тилал:
— Намери Чей! Това може да е Рьолстра.
— Слушам, господарю!
Мехлемът отдавна бе престанал да действа и рамото страшно го болеше. По гърба му пълзеше топла лепкава влага, през зловещия дъх на смъртта наоколо усещаше мириса на собствената си кръв. Продължаваше да нанася удари наляво и надясно, а погледът му все отскачаше към бързо приближаващата се група ездачи — страхуваше се, че някой ще го изпревари и ще убие Върховния княз, преди да се е добрал до него.
Когато най-после разчисти пространството около себе си от вражеско оръжие, Чей се бе появил отнякъде и тръгнаха между мъртвите тела на хора и коне. Така и не видяха Рьолстра. В сгъстяващия се здрач се очерта фигурата на Андраде.
Посребрените й руси коси се бяха измъкнали от строгата прическа и се развяваха свободно върху раменете й. Първожрицата дръпна юздите миг преди да връхлети върху тях, в погледа й пламтеше ярост.
— Изпуснахте го! — викна тя. — Мина покрай нас, докато бягаше на юг! Проклятие, Роан, как можа да го изтървеш!
— Богиньо милостива, не! — той се извърна и изкрещя: — Чей!
— Да, княже?
— Тръгвам с вас — заяви Андраде.
Роан се изсмя.
— Не можеш да се лишиш от радостта на отмъщението, нали? Тръгвай, ако смяташ, че ще можеш да ме настигнеш. Но те предупреждавам — стой настрана! — Обърна се към Тилал. — Бягай веднага при баща си и не смей да ми противоречиш! Кажи му накъде съм тръгнал, и че на него се пада честта да довърши битката за собствените си земи, нали самият той настояваше за това. Двамата с Мааркен ще останете при него. Изпълнявай заповедта, оръженосец!
Макар и с огромно нежелание, Тилал бе принуден да се подчини. Междувременно Чей бе успял да събере трийсетина ездачи — мъже и жени, по чиито сурови лица се четеше не толкова умора, колкото решимост да довършат битката до края. Господарят на Радзин измери с присвити очи ескорта на Андраде.
— Моряците на Лийн… Извоювайте мир за своя княз!
Лицето на капитана им грейна от радост, но миг по-късно войникът се овладя и погледна виновно Андраде. Тя кимна утвърдително.
— Добре, Кал, тръгвайте!
Изрази благодарността си към нея с поклон, после се обърна към Роан.
— Имам една молба към теб, господарю. Запалете корабите ни, преди Рьолстра да се е добрал до тях.
— О, няма да се стигне до това, можеш да бъдеш сигурен.
— И аз ще дойда с вас, господарю — обади се тихо Уривал. — Притъмнява, и ще имате нужда от слънцебегач, който да ви свети с Огъня си. — Старецът погледна изпитателно към първожрицата, сякаш очакваше възражение от нейна страна. Роан се засмя.
— Андраде, все още ли имаш скрупули в това отношение? Та ти направи своя избор в момента, когато ми изпрати Шонед! Хайде, лельо, да тръгваме. Ела да се порадваш на собственото си дело.
Шонед се отпусна на колене върху ръба на кратера край Небесната купа, докато удължените сенки на здрача се стапяха полека в мекото сияние на луните. Върху златистожълтото одеялце до нея лежеше бебето. Стомахчето му бе пълно с козе мляко, клепачите му се слепяха за сън, а безметежният му поглед издаваше блажено неведение за тревогите, които бе причинило.
Небесната купа бе останала почти необитаема, също като Цитаделата. Все още не се бяха завърнали онези, които бяха заминали да се бият в Тиглат, а малцината останали приеха без всякакъв коментар вестта, че бебето е на Шонед. Всичко се нареждаше така, както предвиждаше Тобин. Щяха да запазят една тайна в повече, след като толкова години никой не беше разбрал откъде идва златото на Роан.
Тобин се отпусна на колене до Шонед. Оствел коленичи от другата страна на княгинята. Срещу тях сега трябваше да бъде и Роан, но на негово място под скалите под тях се простираше Пустинята. Бебето примлясна сънливо, бледото му телце просветваше в здрача — крехко и мъничко на фона на огромната шир и безкрая на окъпания в звезди небосвод.
— Дете… — пришепна Шонед и най-после се овладя, за да пристъпи към ритуала. — Ти си частица от този свят. Водата ще утолява твоята жажда, Въздухът ще изпълва дробовете ти, Земята ще е опора за нозете ти, а Огънят ще те пази от зимния студ. Вода, Въздух, Земя и Огън — те ти принадлежат по рождение, както принадлежат на всяко човешко същество.