Следваха васалите на Роан — Елтанин от Тиглат, Абидиас от замъка Туат, който пазеше северната граница на Пустинята, старият Хадаан от Ремагев и Байзал от долината на Фаолаин. Обявиха пристигането на следващите по ранг и към поклоните им пред княза и княгинята бе добавен и поклон към техния наследник, после всеки се отправяше към отреденото му място — Роан, Оствел и Шонед бяха разработили внимателно тактиката на разпределението в Голямата зала. Последен от благородните представители на Пустинята влезе Валвис. Израснал бе още по-висок, тънък и строен. Тъмносиният му поглед искреше над добре оформената черна брада. Седна на мястото си начело на рицарската маса, Роан улови погледа му и се усмихна.
Дойде ред на князете; бяха дошли всички с изключение на Мийон от Кунакса — едва бе навършил шестнайсет зими и беше твърде млад, за да противостои на наставниците си. Получиха от него известие, че е болен и не би издържал дългия път от замъка си до тук. Князът на Пустинята реши, че не бива да си прави преждевременни изводи, и без това присъствието му би причинило известна неловкост сред гостите. А и останалите князе бяха предостатъчно на брой, за да узаконят представителността на настоящото общо събрание.
Първи влезе Лийн от Дорвал, който се поклони почтително на Роан и тутакси му намигна, целуна ръката на Шонед, погъделичка Пол по гушката и бебето звънко се разсмя. После старецът се отправи към отреденото му място в непосредствена близост до княжеската маса. След него пристъпи Пимантал от Фесенден — поклони се и изрази благодарността си към Роан за спасяването на град Ейнар; всички знаех, че ако Върховният княз бе успял да превземе Сир, щеше да насочи апетитите си към Фесенден. Някогашният съюзник на Рьолстра, Сомер от Изел, се държеше почтително, но явно бе нащрек, готов да отговори на най-малкото предизвикателство. След него бе въведен отколешният му противник — Волог от Кирст, далечен роднина на Шонед, който побърза да й припомни това със свойския си поздрав. Въпреки преклонната си възраст и дългия път от далечен Фирон, по лицето на княз Аджит нямаше и следа от умора. Обърна се с мили думи към Шонед и заяви, че Чейл е съвсем прав за очите на бебето.
Клута от Ливадна земя многократно бе изразил съжаленията си пред Роан за това, че не бе успял да възпре навреме Лиел от Ваес, но сега го държеше неизменно под зоркия си поглед, а горкият Лиел изглеждаше болен от разкаяние. Клута сръга младежа в ребрата и Лиел запелтечи приветствените си думи, които Роан изслуша с каменно лице. Накрая князът на Пустинята кимна сдържано. На младежа не би му навредило да се поизпоти още малко.
Към масата пристъпи Чейл от Осетия — лицето му излъчваше невинност и липса на всякаква съпричастност към делата на Лиел. Дойде ред на по-младите князе, които също като Мийон бяха изгубили бащите си по време на чумата, но за разлика от него се справяха умело с управлението на своите княжества. Кабар от Гилад и Велден от Гриб бяха на една възраст и по лицата им бе изписана гордост от това, че за първи път след наследяването на княжествата си присъстваха на толкова важно събиране. Но и двамата си бяха все още момчета, които пламнаха съвсем по детски от сияйната усмивка на Шонед.
Най-после обявиха и пристигането на Дави, придружен от съпругата си. Висла беше облечена пищно и безвкусно, нагиздена с изобилие от сирски тюркоази и огромен диамант, сгушен в гънката на щедрото й деколте. Лицето й сияеше, сякаш тъкмо тя бе господарката не само на Сир, но и на самата Цитадела.
Следваха дъщерите на Рьолстра. Бяха останали дванайсет на брой. Пет починаха по време на епидемията, а неочакваната смърт на Ианте при неизяснените обстоятелства около пожара във Феруче все още си оставаше обект на догадки. Процесията от заварени и природени сестри се оглавяваше от Пандсала. Принцесите поднесоха почитанията си на княжеското семейство и никоя от тях не подозираше, че бъдещият наследник на Пустинята е роден син на сестра им Ианте.
Когато се изправиха след поклона, в настъпилата тишина се разнесе гласът на Шонед.
— Моля, ваши високородия, ще си позволя да ви задържа за малко.
Принцесите се вцепениха за миг, скупчиха се една до друга и в очите им застина страх и стъписване. Само Хиана и Пандсала не изгубиха присъствие на духа — най-малката сестра се взираше предизвикателно в Роан, а Пандсала заби поглед в пода.
— Държахте се с чест, а най-верният белег за истинско благородство е това, че се грижите за мира и добруването на хората във вашите земи. Отхвърлихте привилегиите, титлите и богатствата, които са ви отредени по рождение, и трябва да ви уверя, че всички ние оценяваме по достойнство проявената от вас мъдрост.