— Позволете ми да ви представя — извиси глас Роан, — господаря Оствел от Небесната купа.
Седнал в другия край на княжеската маса, Оствел изведнъж се вцепени. Не успя нито да каже, нито да стори каквото и да е. Чей го подбутна дискретно по лакътя нагоре и Оствел успя някак да се изправи и дори да се обърне към княза и княгинята, в пълно неведение, че е застанал с гръб към цялата зала. Лицето му изведнъж бе станало сиво-пепеляво и Роан се уплаши, че приятелят му всеки миг ще припадне.
От другия край на залата се разнесе детско гласче:
— Татко добре ли е, княже?
— Никак даже! — извика Роан през гръмкия смях на цялата зала. — Ела, Риан, нуждаем се от помощта ти.
Момчето се втурна към баща си и го стисна за ръката. Оствел се взря в детското лице, от което го гледаха прекрасните черни очи на неговата Камигуен. Когато отново вдигна поглед към княза, в очите му трептяха сълзи.
— Поверяваш ми пещерите на драконите, така ли? — попита едва чуто той.
— Вече ти поверихме живота си — отговори Шонед вместо княза.
— А ти успя ли да ми простиш? — промълви Оствел. Роан не долови смисъла на разменените между Оствел и Шонед погледи. Княгинята прехапа устни, после кимна мрачно с глава.
— Ако и ти си ми простил.
Оствел сведе глава в поклон.
— Тя щеше да те разбере и да ти прости много по-скоро от мен, Шонед. Ако сте решили да ми окажете тази чест, направете го заради нея, не заради мен.
— Правим го заради двама ви — отговори Шонед. Князът постави върху ръката на Оствел пръстен с топаз, толкова тъмен, че напомняше очите на Риан; камъкът просветна с топъл кехлибарен отблясък. Роан се обърна към момчето и каза:
— Сега татко ти е сред великите господари на княжеството.
Риан трепна развълнуван, после възкликна разочаровано:
— И аз винаги трябва да бъда послушен, така ли? Няма ли вече да играем на дракони?
— О, ще играем, и още как! — побърза да го успокои Роан. — Ще научиш и Пол, ти си вече голям майстор в тази игра. — В този миг си помисли, че след няколко години пещерите около Небесната купа отново ще се напълнят с дракони, които напускаха завинаги Двуглавата скала. Дори завидя на момчето, че ще ги вижда много по-често от него самия.
Момчето въздъхна от облекчение.
— Ами тогава всичко е наред. Вече ще бъда послушен, княже, обещавам.
Бащата и синът пристъпиха към другия край на масата и детето се сгуши удобно в скута на Оствел. Роан потърси с поглед останалите млади господари, които щяха да се занимават с обучението на Пол и да станат негови приятели — Мааркен, Сорин, Андри, Тилал. Талаин — синът на Елтанин, беше чудесно момче, деца щяха да се родят и от брака на Валвис с Фейлин, момичето, което обичаше драконите. Князът се усмихна и се запита дали Шонед отново щеше да излезе права в предчувствието си, според което първата им дъщеря щеше да носи името на княгинята-слънцебегачка.
Според предвижданията на Роан, сега предстоеше пауза. Изведнъж в залата се разнесе дълбок властен глас:
— Братовчеде — беше княз Волог от Кирст, — моля събранието за разрешение да се обърна към всички ви по личен въпрос.
— Можеш да разчиташ на цялото ни внимание, братовчеде — отговори приветливо Роан.
Волог се усмихна и лицето му грейна от едва сдържано вълнение. Сомер от Изел се извърна рязко и в присвитите му очи трепна подозрителност. Кирсткият княз забеляза това и плътният му глас изведнъж прозвуча мек като коприна.
— Между моя високоуважаван съсед от Изел и мен има много общи неща — не само земята на острова; и аз, и той, имаме по един неженен наследник и няколко очарователни неомъжени дъщери.
— Така ли? Звучи интригуващо — каза спокойно Роан и едва не прихна от смях при вида на Андраде, която изпръхтя многозначително. — Продължавай, братовчеде.
Волог се обърна към Сомер.
— Необходимо ли е да се впускам в подробности? — тонът му беше сладък като мед.
Сомер почервеня силно и се опита да не се задави. Мнозина едва сдържаха сподавеното си кискане. Всички знаеха, че княз Сомер трябва да плати за съюза си с Върховния княз и цената беше евентуалното обединение на княжеството му с Кирст. Негово изелско високородие изгледа навъсено благия си съсед, преглътна с мъка и каза:
— Колко си проницателен, господарю, и колко дипломатично е решението ти!
Роан се усмихна добродушно.
— Всички сме убедени, че до следващата Риала двете княжества на вашия остров ще се обединят на основата на любовта и единомислието — В погледа му Сомер прочете, че съпротивата му е безсмислена. А и в края на краищата, сделката не беше чак толкова неизгодна — щом като двамата князе успяха да се разберат и да действат заедно по време на чумата и дори известно време след епидемията, какво им пречеше да опитат отново. Може би с малко подбутване някоя от дъщерите на единия щеше да се задоми в дома на другия и това би сложило край на отколешните разпри между двата княжески рода. Бодна го чувства за вина при мисълта за младите, без които сделката може би щеше да се провали. Самият той никога не бе одобрявал идеята да се сключват бракове единствено по волята на родителите. При спомена за собствената му съпруга, избрана някога от Андраде, той се усмихна горчиво. Да става, каквото има да става, реши в себе си той. Случваше се дългът да премине в истинска привързаност, наследниците на двете княжества бяха добри момчета, а и повечето от дъщерите бяха хубавици, както бе казал Волог. Освен това, в кръвта на кирстките князе се предаваха и наследствените дарби на фаради — бабата на Шонед беше баба и на Волог, и ако досега в рода им нямаше изявен фаради, нищо чудно в бъдеще да се роди някой княз-слънцебегач. Роан се тревожеше от вероятността за раждането на друг княз-слънцебегач освен Пол. Но всичко си оставаше въпрос на бъдеще, а и докато умуват какво ще стане, никой не знаеше какво още щеше да измисли Андраде.