Мисълта за сина му върна Роан към последната и най-сериозната изненада, която бе подготвил за гостите си тази вечер. Изпита истинска радост от обявяването на Валвис, Оствел и Тилал за господари на имения. Така подготвяше бъдещето на своя син; забавляваше се и по време на изкусно подготвената сцена между Волог и Сомер. А по всичко личеше, че тя бе доставила огромно удоволствие и на останалите князе. Настъпи моментът за последната част на представлението. Погледна замислено към Андраде. Тя се беше облегнала удобно назад и по лицето й бе изписано огромно удоволствие от предоставените й възможности за развлечения. Самата тя не успя да прочете нищо в погледа му, затова пък Шонед безпогрешно отгатна мислите му, изправи се до него и взе ръката му в своята. Залата притихна, очевидно гостите бяха смутени от нарушаването на етикета. Само на князете беше позволено да стоят прави, беше недопустимо едновременно с тях да стои още някой.
— Има още едно княжество, останало без владетел — привидно равнодушният тон на Роан изразяваше вълненията на всички в страната, но през последните пет дни никой не посмя да ги изкаже на глас, поне в негово присъствие. — Върховният княз не остави син, който да го наследи след смъртта му. Дъщерите му се отказаха от всички права над престола от свое име и от името на бъдещите си деца. Рьолстра започна тази война в грубо нарушение на законите, но в крайна сметка ние победихме, при това с неоценимата помощ на техни високородия князете на Сир и Дорвал. — Той помълча и обгърна с поглед залата, сякаш искаше да запомни завинаги лицата на онези, които му бяха отказали подкрепата си. — По правото на победителя предявяваме претенциите си към Княжески предел с всичките му земи, имения, титли, стопанство и богатства. Предявяваме тези претенции не заради нас самите, а в името на любимия ни син — княз Пол. Ще благоволят ли ваши високородия да го приемат като наследник на княжеството?
Едва ли имаха избор и въпреки това Роан се изненада от единодушното им съгласие с предложението. Може би се страхуваха от княза на Пустинята много повече, отколкото им това, което Чей, Тобин, Лийн и Дави им повтаряха вече пети ден — Роан беше единствената надежда за всички.
— Благодаря ви, ваши високородия — продължи той. Усети лекия натиск на пръстите на жена си в ръката си. Тя знаеше какво предстои. Следващият ход трябваше да бъде направен по нейно внушение. От начало Чей, Тобин и Оствел бяха потресени, но след като размислиха, не можеха да отрекат разумността на предложението й. Наплашените васали на Княжески предел не можеха да бъдат управлявани като васалите на Пустинята — беше рано за това. Пол все още беше бебе. А и не се очертаваше никой друг, който да управлява Княжески предел по-добре от Роан.
— Ще минат много години, докато синът ни порасне и поеме върху себе си отговорността за управлението на княжеството. Затова решихме да назначим негов наместник, който ще поеме всички правомощия на пълноправен владетел, докато синът ни навърши необходимата възраст.
Погледите на мнозина се отправиха към Чей, други — към Мааркен, въпреки че беше още много млад. Роан не можеше да се начуди на тяхната заслепеност. Не се досещаше дори Андраде, която се бе привела напред от напрежение и беглият му поглед зърна само кичур от сребристите й коси. Продължаваше да не разбира, макар че гледаше право в единствения възможен наместник на бъдещия владетел, който седеше със скръстени в скута ръце, встрани от чуждите погледи, и очакваше като всички останали да чуе решението на Роан.