— Не ми се прави на възмутена, Милар. Съпругът ти е блестящ воин и чудесен мъж, но ако мислиш, че предстоящият сблъсък ще се решава с оръжие, грешиш. Единствен Демонът на Бурята знае какво крои Рьолстра и във всеки случай то няма да е нещо, срещу което да тръгнеш с войска. — Тя се пресегна и взе един грозд от купата, като огледа критично алените зърна с рубинов блясък. — Навярно мислиш, че вашето „княжество“ е твърде богато и могъщо, за да го грози заплаха. Върховният княз обаче е тъй устроен, че не понася някой да бъде по-богат от самия него. А Зеава не пропуска да извади на показ възможностите си. Чух какъв дар е изпратил на Рьолстра за рождения му ден.
— Този дар беше напълно подобаващ…
— На самомнението на твоя благоверен! Два коня — четири, хайде — с хубава сбруя и скъпи чулове биха били напълно достатъчни. Но двайсет! И целите в сребро! Твоят съпруг се перчи с богатството си, Милар, а това е опасно, също както и днешният глупашки лов на дракони. Девет чудовища е убил, защо му трябва десето?
Княгиня Милар имаше изражение, което бе карало десетки велможи да се усещат по-ниски от тревата; от тази ледена високомерност обаче лицето й не ставаше по-малко прекрасно. Тя отговори:
— Дълг на Зеава е да изтребва драконите в Пустинята. Ловът за него е начин да прояви силата и хитростта, които са толкова важни пригодени на война. Това, както виждаш, е политика.
— Това, както виждам, е глупост! По-добре да беше изпратил Роан да убие този дракон, и да покаже сила и хитрост като наследник на княжеството. — Андраде лапна зърно грозде, разцепи със зъби кожицата му, изсмука сладкия сок и изплю всичко друго в сребърната купа, оставена от слугинята за тази цел.
— Роан няма сърце да убива дракони — с печал призна княгиня Милар.
— Но иначе има сърце, и е достатъчно воин — изтъкна Андраде. — Да се облече като прост войник последния път, когато воювахме с Мерида, а вие му бяхте забранили да напуска Цитаделата…
— Бойният му дух никога не ни е тревожил. Но знаеш, че той прекарва по много време над книгите си и в разговори с крайно неподходящи хора. По-рано то защитавах, но започвам да виждам, че Зеава е прав. Роан требва да се научи да бъде княз като прадедите си.
— Няма нужда да учи това! Да изградиш едно княжество е прекрасна работа за войник, Зеава я е свършил отлично. Той обедини завещаните от дядо му земи, укрепи властта си над онези, които баща му изтръгна от Мерида, и разшири територията със собствени усилия. Всъщност — добави замислено Андраде — не можем да го корим, че иска да се изтъква. Извършил е чудеса, особено срещу Мерида.
— Ако желаех да чуя сказанията за минали времена, щях да повикам барда си — каза сухо княгиня Милар.
Андраде отмина забележката и продължи:
— Бедата при Зеава е, че вече няма какво да прави. Всичко, което му хрумва, е да харчи пари за теб, Тобин и тая купчина камънаци, в която седим сега и да пилее времето си, като убива дракони. Вярвай ми, скъпа сестро, Рьолстра за разлика от него може да си намери редица занимания — и нито едно от тях здравословно, що се отнася до вас.
— Не виждам какво…
— Обикновено виждаш — прекъсна я Андраде. — Остави Роан да чете книги и да приказва с посланици, дори със слугите на посланиците! Така ще научи неща, които не би могъл по никой начин да научи от Зеава.
— Защо не се върнеш към задълженията си в онова плесенясало светилище? И не оставиш светските работи на хората, които могат да ги вършат?
— А ти какво мислиш, че правя в плесенясалото си светилище, може би плета чорапи? — Гостенката издаде презрителен звук и взе нов грозд от купата с плодове. — Докато уча глупавите си питомци да станат фарадим, слушам какво говорят. А онова, което чувам тези дни, не е приятно, Милар. — Господарката Андраде се зае да отброява точка по точка по дългите си тънки пръсти, всеки от които бе украсен със златен или сребърен пръстен с различен камък. Тънички верижки пресичаха ръцете й отгоре и свързваха пръстените с гривните, които бележеха ранга й на първожрица в Светилището на Богинята. — Първо: Рьолстра не смята да воюва срещу когото и да било, и за Зеава няма никакъв смисъл да демонстрира сила и сръчност в лова на дракони. Второ: Върховният княз разполага със съгледвачи във всеки двор, включително и вашия…
— Невъзможно! — изсмя се княгиня Милар.
— Виночерпецът ви изглежда долен човек. А и за помощник-началника на конюшните не бих си заложила главата. Трето: Върховният княз има седемнадесет дъщери. Някои от тях законни, от клетата покойна Лаланте. Но за всички трябват съпрузи. И къде Рьолстра ще търси подходящи женихи според теб? Ще ти кажа — в най-първите дворове, то дори и за извънбрачните си щерчици.