Младежът се заизкачва по-бързо. Да се катериш по скала с гол меч в ръката не бе препоръчително, но Роан не смееше да прибере оръжието си в ножницата, опасявайки се драконът да не го изненада; дори този миг или два, които щеше да отнеме изваждането на меча, биха могли да струват неговия или на Чейнал живот. Достатъчна опасност носеха скалните късове, които се отронваха изпод стъпките им. Роан обаче се надяваше драконът да реши, че този звук идва от камъните край пещерите-люпилни, които се слягат под палещото слънце.
Двамата най-сетне стигнаха до скалната хралупа, която младият княз бе забелязал. Когато сърцата им се успокоиха и дишането стана равномерно, Роан накара Чей да си намери добро скривалище.
— Роан, ще ми простиш ли, ако ти кажа, че си се смахнал? Всички тези приготовления са много вълнуващи, но ще се чувствам доста по-добре, ако знам какво правим в действителност.
— Погледни, тук отворът е зазидан. Значи драконицата си е снесла; яйцата и си е тръгнала. Ако ти си самецът и си положил неимоверни усилия да направиш любилото жизнеспособно, а изведнъж два дребосъка идват отнякъде и заплашват да унищожат плодовете на труда ти…
Чей изръмжа през смях:
— Ти наистина си се смахнал. Добре, какво искаш да правя?
— Нищо — освен ако бъда убит. Ако драконът ми види сметката, бягай и се спасявай. И помоли мама да ми прости.
— Драконът може и да не си прави този труд, защото Милар, узнае ли къде сме, сама ще те убие. — Чейнал поклати глава. После отиде до по-далечния край на скалната площадка, където голяма купчина камъни му осигуряваше подходящо прикритие.
Роан изтри потта от челото си и се обърна, за да проучи отсрещната стена на клисурата, където празните пещери зееха подигравателно. Той не знаеше от коя ще изникне драконът. Дали не беше в някоя дупка на отсамната страна? Инстинктът му подсказваше, че не бе там. Роан накара, който се обаждаше вътре в него и наричаше предприетата стъпка безумна, да замълчи и да се скри зад една скална издатина, за да чака. Площадката на върха на склона беше широка приблизително колкото човешки бой, и дълга два пъти по толкова; имаше достатъчно място младежът да маневрира, но драконът щеше да бъде затруднен. Поне така се надяваше противникът му.
Сенките се скъсяваха към пладне, когато драконът се измъкна от една пещера срещу поста на Роан. Преливаше от доволство, тъй като целия предиобед от все сърце бе правил щастлива една от женските си; прозина се широко и протегна първо единия, после и другия си заден крак. Роан чу как наблизо Чейнал се смее. Наистина беше много смешен видът на внушителния самец, сънен и отмалял след обстойното изпълнение на задълженията си. Ала всякаква веселост у Роан секна, когато видя многобройните рани от меч по кожата на дракона и кръвта, която все тъй струеше от тях. А когато грамадните криле се разгънаха за полет, младежът забеляза и колко сковани са движенията му. На опаката страна на едното крило имаше голямо петно съсирена кръв, друго такова личеше на хълбока. Роан събра всичките си сили и присъствие на духа и излезе на светло, отправяйки присмехулно предизвикателен вик към дракона, който беше убил баща му.
Тъй като слънцето бе над раменете на Роан, а и младежът стоеше на по-високо другата страна на клисурата, драконът трябваше да замижи, за да го види. При други обстоятелства това също би било смешно — да гледаш как страховитите очища се присвиват, търсейки източника на оскърбителния звук. Роан отправи благодарствена молитва към Богинята, задето бе подредила нещата така: драконът щеше да трябва да пренапряга пострадалите си криле, за да се издигне до височината, заета от противника му, и при положение, че бе ранен, а и изтощен от чифтосванията, усилията щяха да му струват много.
Младежът усети прилив на въодушевление, когато драконът удари веднъж и още веднъж крилете си едно в друго, несигурен в силата им. Звярът изръмжа ядно и с болка; подхвръкна във въздуха — за миг изглеждаше, че не е в състояние да се откъсне от земята — но после с три мощни маха се извиси и се превърна в летящо чудовище, устремено право срещу Роан.