През това време Роан бе обкръжен от вниманието на майка си и леля си. Първата го обсипваше с тревожни въпроси, на които той отговаряше търпеливо, а втората не сваляше от него свъсения си поглед, който той също търпеливо понасяше. Постепенно семейство домочадие взе да се придвижва към стълбището, водещо към входната зала на Цитаделата, и Оствел се озърна смаян:
— Шонед! Никой не те посрещна!…
— Няма да има посрещане, не и такова, каквото мислиш — отвърна тя, а очите и следваха неотстъпно младия княз.
— Какво?! — възкликна и Камигуен. — Как смее?!
— Моля те, Ками! Баща му е починал. Не можем да очакваме…
— Аз мога! И очаквам! — сряза я тя.
— Ками, недей — помоли Шонед — сега не е моментът…
Господарката Андраде се отдели от останалите в подножието на стълбището и се приближи до Шонед. Лицето й беше мрачно. Каза:
— Успя да дойдеш навреме.
— Дойдохме толкова бързо, колкото можахме — отговори Шонед.
Първожрицата измери питомката си със смразяващ поглед отгоре надолу — от несресаната коса през изпоцапаните и напрашени дрехи до мръсните ботушки — и отбеляза сухо:
— Виждам. Влизайте и се качвайте горе; Уривал ще се погрижи за нуждите и удобството ви… понеже никой друг няма време за вас. Очаквам да си готова да ме приемеш преди да падне нощта, Шонед — завърши тя и си тръгна с изправен гръб.
— Защо ли се сърди толкова? — жално запита Камигуен, докато прекосяваха двора. — Нищо лошо не сме направили!
— Ако някой прави нещо лошо, това е князът — подметна Оствел. — Що за посрещане, когато идва годеницата му?
— Не желая да чувам и дума повече! — извика рязко Шонед. — И не говорете за мен така, сякаш съм му наречена, защото не съм, а и не знам дали искам да бъда!
По лицата на Камигуен и Оствел се изписаха изненада и болка; тя съжали за невъздържаността си. Двамата я обичаха и милееха за честта и щастието й. Шонед си пожела в близко бъдеще Роан да й разреши да им каже защо е необходим този маскарад. Опиянението й започна да се разсейва, когато си помисли, че той би сторил по-добре първо да й даде някое подходящо обяснение.
Тримата влязоха в главната входна зала, окичена с фамилни и трофейни флагове, и докато преминаваха през нея, се опитваха да не зяпат с отворена уста великолепието от пищни килими, ценни мебели и дърворезба наоколо. В залата се намираше Уривал, главен управител на Светилището. Той извика „Шонед“ и се запъти насреща им, за да ги поздрави. Усмивката му беше разбираща и съчувствена:
— Сигурно сте очаквали по-добър прием. Но какво да се прави — старият княз почина преди зори тази сутрин, а Роан има приумицата да излезе на лов, и да убие звяра, убил баща му… — Уривал вдигна рамене. — Не би могла да избереш по-лош момент за пристигането си, Шонед.
— Няма значение — побърза да отговори тя. Знаеше си, че в същност този момент е най-добрият възможен: всички щяха да бъдат погълнати от събитията, никой нямаше да й обръща специално внимание, така че тя щеше да успее безпрепятствено да се ориентира в Цитаделата — в обстановката и във взаимоотношенията между обитателите. Уривал продължаваше:
— Разпоредих се да ви приготвят стаи, бани и чисти дрехи. Сиво за официален траур — напомни той. — Ще ме извините, ако не всичко ви е по мярка, но трябваше да гадая…
— Което значи — въздъхна Камигуен — че аз ще се спъвам в полите си, а на Шонед глезените й ще надничат отдолу. Ех, ако не си бяхме загубили багажа в реката!…
— Ще ми бъде интересно да чуя за това — отбеляза Уривал — но по-късно. Сега няма да е зле да ви кажа нещо за Цитаделата, за да не се изгубите. — Четиримата се запътиха по главното стълбище, чудо от син килим и изящни дървени, перила, лъснати до копринен блясък. — Да започнем с това, че е огромна: пет етажа над земята и още един под нея последният е предназначен за склад, в него държат припасите на студено — доколкото студът въобще е възможен тук, а Огнената кула е толкова висока, че, казват в ясни дни от нея се виждало Изгревно море. Сега там горят огньовете за кончината на княз Зеава.
— Видяхме, когато идвахме насам — рече Оствел. — Кога ще бъде обрядът?
— Утре вечер. Не знам дали се очаква и вие да присъствате.
— Разбира се, че Шонед ще присъства! — намеси се Камигуен.
— В качеството ми на фаради и нищо повече — отговори твърдо приятелката й.