— Какво мислиш сега за лицето сред пламъците?
— Не съм сигурна, че те разбирам, господарке — отвърна Шонед и зае преспокойно другото кресло, без да иска на първожрицата разрешение да седне в нейно присъствие.
— Скъпо дете, и двете сме наясно, че притежаваш ум, а още повече гордост. Да приключим с увъртанията и да бъдем честни една пред друга. Ще бъде ли твой?
— Не знам.
— Роан е млад, богат, красив (не прекомерно), умен и е княз. Какви недостатъци му намираш? Веднъж ми каза, че си погледнала в очите му и си разбрала всичко за него.
— Има интересни очи — призна Шонед — но мисля, че те крият много неща.
Андраде изгуби търпение:
— Какво, в името на Богинята, си казахте там?
Шонед откри, че изпитва детинско удоволствие да поизмъчи могъщата първожрица, но все пак в отговора й имаше голяма доза истина, когато промълви:
— Разбрахме се да чакаме.
— Колко дълго?
— Той спомена нещо за Риалата.
— Какво?! Та във Ваес той изобщо няма да има време! Всички ще гледат него, Рьолстра ще бъде готов да… — Андраде не довърши. Избухна в смях: — Рьолстра! О, велика Богиньо! Този окаян хитрец, мръсен драконски син…
Шонед озадачена се втренчи в нея. Бързо впрегна ума си на работа и си припомни всичко, което беше чувала за Върховния княз: лукав, безмилостен, майстор в това да подвежда и изнудва хората, да ги подчинява на собствената си воля и да се възползва от слабостите им за своя изгода. Рьолстра бе главен враг на Андраде. Никой никога не бе разгадал причините за това, но може би те произтичаха от сходството в характерите — самата първожрица бе надарена в изобилие със същите качества. Негова всесветлост владееше Княжески предел, ала от висотата на непристъпното си гнездо — палатът на Канарата — се месеше в делата на почти всички останал области. Имаше цял сонм дъщери.
Шонед пое въздух през стиснати зъби. Значи такива били кроежите на Роан? Ясно!
— Добре. Виждам, че си разбрала — обади се Андраде, прочела и изтълкувала правилно мрачната крива усмивка върху лицето на питомката си. — Вярваш ли му?
След кратко колебание Шонед отговори, този път съвсем честно:
— Не знам. С него ли съм, това няма значение; нищо няма значение, освен самият той. Ще му вярвам, ако ми дава основание.
— Накарай го да споделя с теб, Шонед. Със сила, ако трябва, но покажи, че си достойна за неговото доверие. Накарай го и той да заслужи твоето. Неискреността е уместна, за да се изостри охотата у любовник, но между съпрузи е гибелна.
— Трябва да си вярваме — промълви Шонед. Тя стана от креслото и погледна почти умолително Андраде: — Кажи ми, че всичко ще свърши добре, моля те, господарке.
— О, Шонед — възкликна разчувствана първожрицата. Тя също стана и нежно обви с пръсти лицето на момичето. — Дано умилостивиш Огъня и той никога не те изгори. Дано никога Въздухът не праща бури към теб. Дано пътят ти през Земята да бъде лек, а Водата на твоите сълзи — винаги сладка от радост. — Шонед заплака, приемайки древната благословия, и първожрицата изтри капчиците от бузите й. — Само позволи на Роан да те обича, и отвърни на любовта му с любов.
По пътя обратно към Цитаделата Чей бе преглътнал неизброимо число въпроси, които му се щеше да зададе на шурея си, но Роан не бе проявил желание да разговаря. Затова, когато Тобин последва съпруга си в банята и застоя той да й каже всичко, Чейнал можа само да вдигне рамене:
— Щях да споделя с теб, ако знаех нещо. Хайде да ми изтъркаш гърба, а?
Тобин се разсъблече по долни дрехи, докато той влезе във ваната, и наблегна на тривката така енергично, че господарят на Радзин заскимтя. Тя го скастри:
— Не се глези! Мръсен си като малките, когато са яздили цял ден, а миришеш още по-лошо!… Аз поне зная името на момичето.
— И то е?
— Шонед. Тя ще се омъжва за Роан.
— Не думай! Доколкото можех да съдя по лицето му, нямаше никакви признаци.
— Но не я погледна нито веднъж, докато бяхме долу. Нито се беше разпоредил да я посрещнат. Чей, и дори не я представи на мама! — Тя взе да сапунисва ръката му. — Разкажи ми за дракона.
Краткият му обзор бе прекъсван от нейните възклицания. Чейнал завърши с думите:
— Няма да казвам на никого как след това му призля. Не подобава точно на герой, нито ще звучи добре в сказанията на бардовете.
Тобин отвърна на усмивката му:
— Ще се погрижим да не го включват… О, Чей, как щеше да се гордее татко!
— Да, но знаеш ли, за Роан първият дракон ще с остане последен. Видях го изписано на лицето му, дори да не беше ми казал.
— Подозирах това. Обърни се, любов моя.