Давам си толкова труд, предположи в себе си Андраде, заради Роан. По нрав той не приличаше нито на майка си, нито на баща си, нито на леля си, така че тя не виждаше тя у него себе си в мъжки облик. Младежът бе единствен по рода си; затова Андраде го ценеше. Милар обичаше момчето всеотдайно, а и Зеава бе точно толкова привързан към него, макар да не го разбираше. Единствена Андраде го разбираше. И смътно бе съзряла какво би могло да излезе от нейния племенник. Милар бавно проговори:
— Схващам мисълта ти, Андраде. Искаше ми се да я бе изразила ясно в самото начало. Просто ще трябва да отпратим сватовете на Върховния княз, когато дойдат.
Господарката Андраде въздъхна:
— Как? — рече тя, изразявайки с тази единствена дума цялата сложност на въпроса и питайки се дали сестра й наистина е глупачка или само се държи като такава.
Лицето на княгиня Милар, което близо трийсет години сред суровите условия на Пустинята бе едва белязано с бръчици, сега се набразди от тревога:
— Открит отказ би бил ужасно оскърбление! Рьолстра ще се нахвърли върху нас като дракон върху жребче-годиначе! — Тя помълча напрегнато миг-два, а после се усмихна: — Зеава може да спечели всяка битка. И ако Рьолстра дръзне да ни нападне, ще се прибере на Канарата напълно разбит!
— Ти си умопобъркана! — кресна Андраде, изкарана извън търпение. — Нищо ли не си чула от онова, което ти говорих? Не чу ли точки четвърта, пета и шеста?
— Не съм, защото не ми ги каза! — избухна Милар на свой ред. — Как очакваш да взема решение, когато задържаш сведения?
— Извини ме — промълви Андраде. — Добре, ето — четвърта точка: Чал, князът на Осетия, е в лагера на Рьолстра. Имат споразумение да търгуват, което ще огласят пред всички на Риалата тази година. Точка пета: Даар, господарят на Гилад, морската крепост, си търси съпруга — и иска благородническа дъщеря. Точка шеста: онзи нещастник Висарион, владетелят на Гриб, също е на страната на Рьолстра. Сериозно ли мислиш, че твоят съпруг ще може да издържи срещу тях? Като добавим и открито признатите от Върховния княз съюзници? Всички те са виждали чудесата, извършени от теб и Зеава тук: Пустинята никога няма да стане градина, то се знае, но вие почти сте превърнали части от нея в нещо подобно. Цитаделата, Чейналовата крепост Радзин, Тиглат и Туат и Белоскалият дом — всичко онова, което предците на твоя мъж са направили, най-сетне носи плодове. И не мислиш ли, че съюзниците на Рьолстра биха се радвали да имат повод да опустошат вашето княжество, и да си поделят после плячката? Обидата, нанесена на дъщерята на Върховен княз, ще им предостави чудесно основание да отмъстят за честта й — особено ако някои измежду тях са женени или сгодени за нейни сестри… — Андраде спря, когато видя по уплашеното лице на близначката си, че Милар най-сетне е проумяла сериозността на положението: не толкова своето, колкото това на Роан.
— Андраде — изрече тя едва чуто — ако е както ти казваш, то какво можем да сторим? Нима да оставя Роан да сключи брак с дъщеря на Рьолстра не е все едно да го кача на кладата? А ако откажем…
— Роан ще бъде оженен, и то в най-близко бъдеще — отвърна Андраде, доволна, че сестра й е стигнала точно там, където тя самата бе пожелала да я докара. — Имам едно момиче, подходящо за него. Рьолстра не може да прати сватове за вече обвързан в брак мъж, нали така?
Княгинята, останала без сили, пак се отпусна върху лежанката. Запита без всякаква надежда:
— Хубава ли е? От какъв род е?
— Много е хубава — успокои я Андраде — и от чудесно потекло. Но даже да беше грозна като дракон, даже и майка й да беше жена без чест, тази девойка пак щеше да е най-подходящата за сина ти. Защото, мила ми сестро, тя има ум.
Пладнешката жега спираше дишането. Господарят Чейнал наблюдаваше битката на своя тъст с дракона, бършеше потта от челото си и се чудеше колко ли ще продължи това. Кръв бликаше от раните в златистата кожа на чудовището, дълъг разрез от удар с меч личеше върху крилото му и ако се съди по гърчовете, май, беше засегнат нерв. Драконът ръмжеше от ярост, а Зеава си играеше с него. Времето течеше обаче, без звярът да се изтощи, и Чейнал започваше да чувства безпокойство.