Веднага щом се показаха първите вечерни звезди, Рьолстра поведе шествието от членове на семейството и придворни към дворцовата молителна зала. Тази молителна представляваше обширен полукръг, изграден от фиронски кристал и подаващ се от скалата досущ като огромен сапунен мехур. Денем слънчева светлина нахлуваше на щедри потоци в залата и къпеше всичко в злато, което блестеше ослепително по украсата и скъпоценната металическа утвар; столове от бяло дърво, с тапицерия от бяла коприна, се редяха върху дебел снежнобял вълнен килим, който поглъщаше всички шумове, и върху дози фон фасетираните прозорци сипеха дъгоцветни искри, които бързо пробягваха по стените и обагряха пода в ярки краски. Нощем обаче светеха само студените бледи луни, и молителната се пълнеше със сребърни сенки и безцветни лица. По тези лица се различаваха очи и устни, но хлътнали сред дълбоки тъмни кръгове, призрачно подчертани от светлината на белите свещи, каквито носеха всички участници в жалейната церемония.
Присъстващите се подредиха по строгите правила на старшинството и заеха местата си. Палайла седна с приведена глава и кръстосани в скута ръце на първия ред, около нея се настаниха все дъщери, а зад нея насядаха посланици, министри, чиновници и по-дребното благородничество на Княжески предел. Хора, които от дън душа ме мразят — помисли си тя с усмивчица. Почти всеки мъж или жена от това почитаемо събрание бе идвал по едно или друго време при нея, надявайки се чрез нейното влияние да издейства нещо от Върховния княз. Палайла прибираше даровете, които й поднасяха, и не обещаваше нищо, защото знаеше, че просителите едва ли ще хукнат да се жалват на Рьолстра, задето подкупите им са останали без последствие. Рьолстра впрочем се смееше всеки път, когато тя му показваше нов накит или рокля, подарени й с надеждата да бъде изтръгнато някакво обещание от могъщия мъж в момента, когато главата му е върху нейната възглавница. Върховният княз сам насърчаваше любовницата си да прибира подкупите: по този начин алчността на Палайла биваше удовлетворена, без средствата да излизат от неговия джоб, но пък подобаващо на суетността, красотата и високототантристко положение — защото подаръците винаги биваха разкошни, което сочеше колко отчаяно приносителят търси благоволението на Негова всесветлост… Скъпите дарове, поднасяни на наложницата, никога не променяха веднъж взетото му решение или пък намерението му, но Рьолстра понякога се преструваше, че е повлиян, за да не пресича потока от злато и дрехи.
Насядалите на задните редове имаха и други причини да мразят господарката Палайла. Съжителствайки с човек, за когото не е омъжена, тя петнеше в техните очи достойнството си на благородница и достойнството на всички знатни жени, макар че положението на наложница на Върховния княз не бе лишено от почетност; освен това се чувстваха предадени от нея, защото вместо да действа в тяхна изгода, в защита на съсловните привилегии, тя се стараеше да увеличи личната власт на Рьолстра в техен ущърб. Още повече я злепоставяше фактът, че не беше родила син, а най-много това, че пречеше на Негова всесветлост да си намери друга жена, която да го дари с наследник. Всички присъстващи можеха да предложат кандидатка за следваща наложница, но каква полза? Палайла продължаваше да държи Рьолстра под властта на чара си. Нищо чудно един ден да стане и негова законна съпруга! Мисълта за това вдъхваше ужас на събралите се.
Посланиците, министрите, по-дребните и по-важни благородници сигурно бяха готови да предложат и невести за младия княз Роан. Впрочем никой не знаеше много за него, освен че е кротък и ученолюбив. Дори последния път във Ваес Зеавовият наследник така добре бе успял по никакъв начин да не изпъкне, че малцина си спомняха как изглежда. Макар и седнала с гръб към тях, Палайла чувстваше погледите, с които заинтересованите преценяваха по-големите дъщери и гадаеха коя от всичките ще се понрави на странния младеж на Риалата тази година.
Самите дъщери гадаеха същото. Палайла беше сигурна, че Ианте най-малкото знае посоката на бащините кроежи, защото момичето показваше признаци, че бърза да не изтърве изгодната партия. И Пандсала не бе глупачка: отскоро бе започнала целенасочено да изтъква при разговорите по време на хранене, качествата си — да сочи колко е умна и предана. Най-големите незаконни дъщери — Гевина и Рузалка — едва ли бяха пропуснали да забележат, че напоследък съдържанието на раклите им за дрехи и на ковчежетата им с накити е станало по-голямо и по-разнообразно; и вероятно се питаха какво предвещава това. „Нека се поизмъчат!“ — осъди ги доволно Палайла. Нека ревнуват и си съперничат, нека злобеят и се опитват да се изтикат взаимно от пътя. А благородниците нека се обзалагат, ако щат, коя най-вероятно ще е невеста на княза; единствено тя знаеше какво е решил Рьолстра, но нямаше да го сподели с никого.