Тобин се застави да се надигне. За миг й се зави свят, но тя прикри това и отвърна:
— Иска ми се да спрете да приказвате за мен така, сякаш не съм тук. Нищо ми няма.
— Ще видим — рече Андраде. — Хайде, Чейнал, иди да я сложиш в леглото. — Самата тя се изправи, хвана сестра си за ръка и се върна при кладата на Зеава.
Тобин кротко се подчини на Уривал, който й помогна да стане и я предаде в загрижените обятия на Чейнал. Дори и след като се увери, че съпругата му може да върви, младият господар на Радзин не я пусна. Взе я на ръце, и я носи през всичките три мери път, а когато тя се опита да възрази, и нареди да си затвори устата. През рамото на мъжа си Тобин хвърли поглед към брат си. Видя, че Роан стои сам, застинал в непристъпна поза, и гледа втренчено сведената глава на Шонед.
Княгинята успя да остане будна, докато Чей я мушна между завивките и я накара да погълне чаша вино. То — след целодневния пост и нощните събития — я удари досущ като юмрук в челюстта; Тобин изгуби свяст. Когато се опомни, бе утро и нейният съпруг все така беше край леглото. Черните стръкчета набола брада одраскаха бузата й, когато я грабна в необузданата си прегръдка:
— Ох, глупаче, уплаши ме до смърт!!! — изръмжа той.
Тобин съвсем правилно изтълкува тези думи като доказателство за силата на неговата любов, и се сгуши в обятията на Чейнал. После го целуна по врата и се дръпна, за да изрече:
— Съвсем добре съм сега. Ти цяла нощ ли будува? Той я облегна пак на възглавниците така, сякаш бе направена от фиронски кристал, и отговори:
— Беше спряла да дишаш, знаеш ли… Та непрекъснато броях, докато спеше.
Тя прехапа устна и се застави да каже:
— Прости ми, любов моя.
— Не че няма какво, но сега се обръщай и пак заспивай.
— Не, не мога. Трябва да поговоря с Шонед, преди Роан да го направи, а още повече преди на леля ни да й се отвори възможност да я нахока. Наистина не тя беше виновна,…
— Нищо такова не знам — свъси се Чейнал. Тобин въздъхна нетърпеливо:
— Чей, изглеждали ти Шонед човек, който би проявил подобна небрежност? Или, да се изразя другояче, щеше ли Андраде да я избере за Роан, ако беше такъв човек? Аз знам какво преживях снощи и искам тя да ми обясни какво се случи, това е. И ти, и аз трябва да разберем.
— Трябва, няма да споря.
Тя се поколеба, преди да дръпне ръкава му:
— Безпокои ли те това? Това, че се оказах…
— Безпокоеше ме дали си прескочила трапа, но вече виждам, че си. А иначе още не е доказано, че си фаради. Ще пратя някого от слугите да доведе момичето тук — той стана и се запъти към вратата. Внезапно се обърна и каза: — Ако обаче нещо такова се случи пак.
— Няма, любов моя — обеща тя, ала разумно пропусна да добави, че то няма да се случи пак, защото Шонед ще я научи как да използва най-добре дарбата си.
Слънцебегачката пристигна само няколко мига след като бе призована да се яви — сякаш бе очаквала (или се беше страхувала), че ще я повикат. Носеше същата сива роба както предната нощ, макар и без воала; по плата под коленете й беше полепнал пясък, а около очите и се бяха образували черни кръгове. Тобин отгатна, че момичето не е спало и вероятно дори не си е лягало. Шонед дълбоко се поклони и седна в едно кресло до леглото, след като я поканиха, но не гледаше нито един от двамата съпрузи.
Тобин проговори първа.
— Ти не си се провинила в нищо. Бе просто злополука, ако разбирам правилно станалото.
— Де да ми обяснеше и на мен някой — промърмори Чейнал в наболата си брада.
Шонед отговори, без да вдига поглед от стегнато преплетените си пръсти:
— Преди известно време първожрицата Андраде изпрати по слънчевите лъчи послание до мен в Светилището, господарю. В изпращането участваше и княгиня Тобин и аз опознах цветовете на нейно високородие.
— Жена ми не е фаради — отвърна Чейнал.
— Не си ли спомняш — възрази Тобин — единствения път, когато ме взе на разходка с лодка? Прилоша ми още в същия миг, когато стъпих вътре.
Чейнал упорстваше:
— Защото беше бременна и още не знаехме това.
— Не, любов моя — рече тя нежно — не беше тази причината.
Той я изгледа продължително, сетне премести очи върху сведената глава на Шонед. Накрая рече:
— Добре. Кажи ми какво се случи.
— Недостойна съм да нося пръстените си — промълви слънцебегачката едва чуто. — Князът бе прав.
— Вината не беше твоя; а брат ми е глупак — рече Тобин. — И Андраде би могла да се досети, че ще се увлека прекомерно.
— Дори и тя не знае всичко — забеляза Чейнал.
— Но винаги е знаела, че имам дарба! — Миг-два тя наблюдаваше очите на съпруга си, после се обърна пак към Шонед: — Беше неописуемо. Никога през живота си не съм виждала или чувствала такава красота.