Гърбът на девойката се изопна и скова, а зелените й очи отново се преместиха към прозорците. И преди Тобин да реши как да и вдъхне доверие към себе си, и да я предразположи към откровеност (а не беше ли тя самата току-що обвинила Чейнал, че му липсва усет?) — вратата с гръм се отвори и синовете й нахълтаха в стаята. Тя ги привлече в обятията си и ги настани да седнат от двете й страни. После се огледа за гостенката си и видя, че Шонед безшумно се е измъкнала от стаята.
Глава 8
Господарката Андраде се бавеше в Цитаделата, просрочвайки с много деня, в който първоначално беше възнамерявала да се върне в Светилището. Някои от причините за това бяха от лично, други от политическо естество. Чувството за дълг към сполетяната от тежка загуба сестра й налагаше да удължи престоя си нейно главно занимание стана да пази Милар, за да не рухне, сломена от скръб. Но първожрицата също така желаеше и да се покаже, с цялата внушителност на присъствието си, пред събранието на Роановите васали, когато те пристигнат за Големия лов, искаше да се забавлява, като гледа как възприемат племенника й. Андраде позволи да се намекне (след това да се разнесе като слух и накрая да се разгласи като факт), че ще почете Риалата тази година: новина, която със сигурност щеше да вбеси Рьолстра, и да накара другите владетели да пазят поведение. Имаше обаче и друга причина в която си съчетаваха лични и политически подбуди. Тя възнамеряваше да не си тръгва, преди Шонед и Роан да бъдат свързани в брак. Това бе нейна цел от години, и сега първожрицата смяташе да я осъществи. Покрай другото, тревожеше я необщителността на Шонед и оттеглянето й от всекидневния живот в палата.
А Роан бе прекалено зает, за да се тревожи за момичето. Впрочем това нямаше значение, тъй като Шонед се тревожеше за двама. Тя бе зле разтърсена от нещастието, което без малко да се случи с княгиня Тобин. Бе загубила вяра в способностите си на фаради, а ако искаше да е от полза на Роан в тази насока, трябваше непременно да си възвърне самочувствието, че притежава сила и я владее. С оглед на това бе помолила да й разрешат да учи в малката, но впечатляваща библиотека на Цитаделата. Преобладаващата част от книгите в нея беше събирана лично от младия княз, и широтата на интересите му я смая: история, география, земеделие, геология, металургия, ботаника, племенно дело — по всеки от тези въпроси имаше поне три, а често и над десет тома, като не споменаваме множество други области на знанието. Шонед посвети доста време на разглеждането на тази сбирка и си създаде ясна представа за умствения кръгозор на годеника си. След като се увери, че Роан е получил по-пълно образование от всеки друг княз на този свят тя престана да се занимава със свитъците и томовете, а използваше библиотеката като частен кабинет. Седеше заедно с Уривал до дългата маса от рядка дървесина — масата на Роан — и неотстъпно разпитваше, преговаряше и упражняваше с по-стария слънцебегач нещата, на който я бяха учили в Светилището. Освен че бе главен управител, пръв подчинен на Андраде, прошареният фаради се славеше и като учител, и в най-висша степен заслужаваше своите девет пръстена. Той разбираше потребността обзела Шонед. Уривал вещо мина с питомката си най-основните уроци, като я напътстваше и усъвършенстваше техниката й, показваше й тънки похвати, каквито не се преподаваха на повечето фаради, докато не получат поне седем пръстена на ръцете си.
Шонед призова Огън: палеше свещите една след друга, докато библиотеката се озари от светлина, после с една-единствена мисъл духна фитилите. Тя втъка собствената си сложна шарка от багри в слънчевите лъчи, които струяха през отворения прозорец; призова Въздуха да разхлади стаята в горещите следобеди; преговори всичко, на което я бяха учили няколко години, докато отново стигна до третия пръстен — равнището на чирак-слънцебегач. Следващата стъпка обаче — заклинане на Огън — се оказа трудна: единственото видение, което й се удаваше да извика сред пламъците, бе лицето на Роан. Уривал отмина с мълчание избора на предмет от нейна страна (това едва ли беше точно избор) и я подтикна да премине по-бързо към следващото равнище.
Носейки се по слънчевите лъчи, Шонед се разходи до родния си дом. Речното пасбище, и се върна обратно Изпитанието протече без всякакви произшествия. Същата нощ тя изтъка от лунния зрак пътека, дълга чак до Светилището, отиде дотам, а когато се върна, бе посрещната от възкиселата усмивка на Уривал:
— Не знам за какво се тревожиш толкова — рече недружелюбно той. — И колко пъти трябва да ти повтарям, че не е твоя вината за случилото се с княгиня Тобин? Знаят го всички освен теб.