— Виждам, че първият сред моите васали бива обзет от безпокойство — подразни той зет си.
— Ами да, прав си! — отвърна Чейнал. — Няма здрав смисъл в онова, което смяташ да въведеш. Както стоят нещата сега, когато хората имат по-особени нужди, като в случая с камъка за нов строеж например — те и предлагат по-голям дял от урожая си, за да се отплатят.
— Така. А забелязал ли си колко често не успяват да докарат до Цитаделата обещаното? Татко им даваше онова, без което уж не можели да живеят, а после рудодобивът падаше под очакванията, или пък зърнената реколта по някакъв тайнствен начин загиваше, или се случваше нещо друго което да ги освободи от задълженията им. Татко никога не се тревожеше, че постъпват така, защото градеше княжество и имаше да върши по-важни работи. Моето дело обаче ще бъде да укрепя изграденото от него, и да го доведа до благоденствие. Чей аз предлагам всеки да ми дава определено количество всяка година, и ако някой не го направи, ще пратя при него управителите си да разберат защо; ала в замяна ще давам много повече, отколкото им даваше татко — и то редовно.
— А ако не можеш да изпълниш някое обещание, с което си се обвързал? — запита Тобин.
— Тогава ще възмездя ощетения от собствената си кесия. Но искам всеки да знае точно къде стои. Край на пазарлъците колко кози, колко килима, колко мяха…
— А ако те не могат да изпълнят задълженията си? — не спираше тя.
— Тогава недостигащата част ще се прибавя към дела за следващата година. — Роан седеше спокойно и въртеше чашата между дланите си. — Мен ме интересува само да получавам постоянен и равен приток от постъпления. Защото знаеш, Тобин, колко често се оказвахме задръстени от неизползваеми излишъци на едно или друго, само защото някой васал плащаше с даден продукт, а татко не успяваше да го изтъргува на Риалата.
Тобин направи гримаса:
— Помня годината, когато цяло лято ядохме боровинките на господаря Байзал, приготвени по какви ли не начини! Оттогава не мога да погледна боровинки!
— Точно това искам да избягна. Ще определям какво е нужно тук, в Цитаделата, за година, и ще се споразумявам с васалите да го набавят. В замяна ще удовлетворявам основните им нужди с неща, които само аз мога да им осигуря — вълна, хранителни продукти, строителен камък, вносни изделия от други княжества. Ще получавам точните количества от онова, което искам, също и…
Чей забеляза:
— Може и да забогатеят по този начин.
— Виж, не ми повтаряй онова, което казваше татко че богатият васал е заплаха за сеньора си. Татко грешеше. Богатият васал е предан, защото трябва да защитава богатствата си, а отговорността за това поемам аз. Той пък ми се отплаща с храна и вино… и коне — добави младият княз с широка усмивка към зет си.
— И то първо качество, имай пред вид! — не му остана длъжен Чейнал и също се разсмя.
— Да, най-хубавите, разбира се — кимна Роан — Прости, че пропуснах това, славни господарю на Радзин. Но и сам виждаш, че така, като предлагам да бъде, печелят всички. И те, и аз получаваме онова, което ни е потребно, а те свикват с мисълта, че придобивките идват от мен и от никой друг. Аз съм единственият, който може да ги представлява във Ваес и също така единственият, който може да защити земите им.
— Споразумението остава ли и по време на война?
— Ще плащам за вземаното, Чей. Това е разликата между баща ми и мен. Татко бе зает да пази сигурността на границите и имаше право да иска онова, което му трябваше, за да го прави. Аз обаче желая да пазя сигурността по друг начин, не по неговия.
— Да не би да наричаш Зеава крадец?! — сивите очи на Чей метнаха искри.
Роан отвърна с изопнато лице:
— И то първокласен.
— Роан! — пръстите на Тобин се впиха в мишницата му и той изскимтя. — Стига де! Отдавна си оздравял, пък и ранена бе другата ти ръка, не тази… Как смееш да твърдиш, че татко е ограбвал васалите?
— Ами да, ограбваме ги! В името на нещо прекрасно, разбира се; ала според теб как се нарича да взема без да плащаш?
— Осигуряваше им в замяна безопасност, както ти сам посочи.
— Но ги оставяше по-бедни откъм нещата, които бяха важни за тях: откъм храна, коне и пари.
Тя го изгледа навъсено:
— Значи така. Ти не обичаш пазарлъците. Според мен се готвиш да променяш твърде много и твърде бързо, но сега имам друг въпрос: а Шонед?
Чейнал подсвирна леко и се облегна назад в креслото си. Ръцете му се издигнаха нагоре в знак, че се предава:
— Аз съм извън играта!
Роан по някакво чудо успя да не пламне като мак, и да срещне погледа на сестра си със свършено самообладание: