Выбрать главу

Вниманието на Чейнал се върна пак към двубоя, който се водеше пред него, тъй като драконът разпери криле и засенчи слънцето. Звярът се вдигна нагоре, описа малък кръг, за да разпали гнева си, и след това с разперени ноктести лапи се устреми срещу Зеава. Князът изчисли скока на коня си до косъм! Изчака до последния миг, преди да пришпори обезумелия си жребец и да се изплъзне от дракона, като в същото време с меча си нанесе удар върху туловището му. Зейна страшна рана и бликна кръв. Звярът нададе предсмъртен писък, а свитата на Зеава — възглас на радост, макар и приглушен, когато задните му крака потънаха в рохкавия пясък и той запляска с криле, търсейки опора, в която да се вкопчи. На писъка му отвърнаха с рев всички женски от пещерите си.

Чейнал почувства облекчение. Зеава все още беше онзи княз победител, когото честваха и славеха, запазил бе непокътнати и ловкостта си, и хитростта си. Сега противникът му кървеше, дишаше и се движеше трудно. Но пламъците в очите му не бяха угасени. И когато пак се изправи на крака, драконът изви встрани, за да подеме отново битката: този път не на живот, а на смърт.

* * *

Принцеса Тобин обичаше горещо децата си, но не се чувстваше задължена да прекарва цялото си време в грижи за тях. В палата на съпруга и имаше достатъчно слуги, които да проверяват нахранени ли са близнаците, слушат ли, възпитателите си и не са ли забъркали някоя пакост, докато родителите им управляват обширните имения. Тук, в Цитаделата, хората, щастливи да обслужват младите господари при ежегодното им гостуване, бяха много. Затова, когато чу смях през прозорците си, гледащи към главния вътрешен двор, тя предположи, че някой от конярите забавлява двете момчета. Тобин погледна вън и видя Джани, възседнал странично петнисто конче, и Мааркен, яхнал доресто, да размахват дървени мечове срещу един млад мъж, който развяваше пурпурен плащ, подобен на драконови крила. Млад мъж не беше от конярите.

— Роан! — извика тя през прозореца. — Какво правиш там?

— Дракон, мамо! — извика Джани, размахал меча. — Виж ме!

Когато близнаците се опитаха да стъпчат с конете си бъдещия владетел на Пустинята, принцеса Тобин поклати глава — с обич, но и с известно раздразнение. Отпрати секретарката си и забърза към стълбището, мърморейки: „Честна дума, те го въртят на малкия си пръст! Княз като него да си играе на дракон, заради две петгодишни хлапета!“ Но в гласа й имаше топлота, и когато прекоси входната зала и излезе на двора, тя избухна в смях, виждайки как брат й, получил кос удар върху „крилото“ си от меча на Мааркен, приплясква с пурпурния плащ съвсем като умиращ дракон и се смъква на земята.

Тобин погледа своите шумно ликуващи потомци, въздъхна и се обърна към брат си:

— Хайде ставай, стига си се правил на глупак! — смъмра го тя. С весело блеснали очи той я погледна изпод плаща. — А вие — продължи младата принцеса към синовете си — върнете понитата в конюшнята и не идвайте тук, преди да сте се погрижили за нуждите им. Вашият дядо не ви ги е подарил, за да ги пренебрегвате.

— Аз убих дракона, мамо, видя ли? — тържествуваше Мааркен.

— Да, миличък, видях, и видях, че си много добър боец. А сега нали ще извините дракона, докато с него си поговорим малко?

Драконът стана, отупа дворната прах от дрехите си и сподели:

— Чувал съм да казват, че драконите обичат да си похапват принцеси, и то хубавички.

— С мен ще си счупят зъбите — заяви твърдо Тобин. После се разсмя, тъй като Роан взе да замахва с „крилете“ си и да я напада ту от една страна, ту от друга: — Ей, да не си посмял!

Близнаците радостно писнаха, когато той се стрелна към нея и я обви в плаща. Без да обръща внимание на протестните викове, Роан безцеремонно натопи сестра си в коритото за поене на конете. Тобин вдигна фонтан пръски, нагълта вода, изплю я и изгледа брат си с негодувание. Той отбеляза небрежно: