Младежът спря за миг, поздрави с поклон майка си и пристъпи към главната маса, която бе разделена на две — едната половина за княгиня Милар, другата за него. Роан зае мястото си в съседство с Андраде, и докато Валвис се приближаваше да му налее вино и пирът най-накрая започваше, първожрицата огледа племенника си от глава до пети и отбеляза полугласно:
— И какво очакваш да постигнеш по този начин, се питам?
Тобин открито се дивеше:
— Роан, изглеждаш великолепно!
— Благодаря — отвърна весело той, и на свой ред окрьгли очи насреща й: — Тобин, не мога да повярвам! Ръцете ти не са зачервени. Нима не си напляскала двамата си немирници?
— Чей ме отмени. Двамата ни немирници два дни няма да могат да седят. Къде е Шонед? Искам да и благодаря.
— О, не е ли дошла още? — той огледа небрежно наоколо.
— Ще дойде — каза Милар — и, Роан, не искам да я притесняваш, когато се появи. Да знаеш, тя е много свенлива. Колко хубав изглеждаш, скъпи! Радвам се, че не съм си вадила напразно очите над това везмо.
— Мамо, трябвало е да го възложиш на жените от свитата ти — упрекна я той с обич.
— Глупости, миличък; така имах занимание, докато леля ти ми досаждаше с нейните разкази. Пък и жените от свитата ми обмислят как да преустроят личните ти покои за деня, когато ще се върнеш.
— Май искаш да кажеш, че няма да дойдеш с нас във Ваес — обади се Чейнал.
— О, имам толкова работа тук. — Княгинята потопи изящните си пръсти в купата с ароматизирана вода, която нейният прислужник и протегна. — Роан ще иска да въведе невестата си в достойно, за нея жилище. Това впрочем ми напомня — Джари, качи се да я намериш…
Прислужникът забърза навън, а на масата разговорът прекъсна за няколко секунди, в течение на които всички се правеха, че не забелязват как Роан се е изчервил. Андраде протегна закривен пръст към Валвис:
— Приготви на масата място за господарката Шонед и не се помайвай.
Момчето се поклони и отговори с усмивка, в която можеше да се долови леко чувство на превъзходство и предизвикателство, сменило обичайната му страхопочтителност към нея:
— Моят господар се разпореди от по-рано за това, господарке.
Андраде смигна:
— Много предвидливо. Одобрявам. — Обърна се към племенника си: — Нали знаеш, че тя ще те убие за това?
— Да е мислила за официалните последици, когато е спасявала Джани и Мааркен днес — в очите на Роан личеше лукаво пламъче, но и разбираемо нетърпение — Няма да подобава на сана ми, ако не и благодаря публично.
— Пак казвам, че ще те убие.
— Леличко, не изпреварвай събитията: това яйце, да се изразя образно в духа на днешния лов, още не се е излюпило. По-добре кажи какво мислиш за моя първи портрет като владетелен княз — той вдигна бокала си и изобрази поза.
Андраде се засмя:
— Много е впечатляващ! Харесвам накитите ти. И между другото, не слагай никога повече в такова количество, Роан. С тези очи, с тази коса просто нямаш нужда. Всички жени в залата те поглъщат с поглед, но подозирам, че ти всъщност искаш да привлечеш вниманието на единствената, която още не е тук.
— Прескъпа лельо, отново изпреварваш събитията. И аз отново ще се изразя образно: това пък яйце дори не се е пропукало, тъй че недей да очакваш драконът в него да полети.
Андраде издигна вежди с удивление:
— О-о-о! Княже и господарю, ти си бил голям майстор на изящната реч! За Рьолстра ли упражняваш красноречието си? Или за…?
— То се знае, за първия. И по-добре пищни фрази, дори и малко изкуствени, отколкото онова, което наистина бих желал да му кажа.
— Обмислял си ги дни наред, нали?
— Години — отвърна Роан, направи гримаса и взе бокала, за да го поднесе към устните си. Но той не стигна дотам. Андраде проследи посоката на погледа му; внезапно бе настъпила пълна тишина, и се чу как Чей тихо подсвирва от възхищение. Имаше за какво. Имаше много, на което човек да се любува у Шонед, приближаваща се по лъснатите плочи към главната маса.
Тя се бе облякла просто, без никакви накити, освен тънките златни ленти в скромно сплетената коса, и все пак бе царствена като истинска годеница на владетел в тъмнозелената си рокля от коприна с цвета на неузрели боровинки. Не поглеждаше нито наляво, нито надясно, и движенията й бяха леко сковани, докато преминаваше между двете редици маси; околните не сваляха очи от нея. Валвис се готвеше да отиде, за да я съпроводи подобаващо до мястото й, но Роан улови здраво момчето, за ръката. Андраде мислено кимна: Шонед трябваше да свикне да я гледат така — омъжена за Роан, тя щеше често да се оказва сред многочислено общество и в центъра на вниманието на всички.