Когато слънцебегачката стигна до главната маса и се поклони пред княза (с наведена глава, прегънати колене и упорито насочен към пода поглед), той стана и излезе на края на подиума:
— Един миг, господарке — каза младежът, докато момичето се изправяше. По удивителен начин гласът му стигна до най-далечните кътчета на залата. Шонед погледна нагоре с очи на стресната птица, страните и бяха алени. Роан тържествено продължи: — Желаем да ти благодарим пред всички и както санът ни задължава за смелостта, която прояви по време на лова днес. Благодарим ти от името на нашата сестра и нейния съпруг, от името на госпожа майка ни, от името на леля ни и лично от наше име, задето си опазила живота на двамата малки господари, които са наши наследници до деня, в който ще се сдобием със собствен.
Андраде се облегна, за да и бъде по-удобно да се любува на сцената. Изпита огромно удоволствие и от словата на племенника си, и от гневния огън в зелените очи на Шонед. Този пакостник Роан! Да използва владетелското множествено число, за да намекне за бъдещите потомци, които щяха да имат двамата! Виж го ти…
Роан протегна ръка към пламналото от неудобство момиче. То покорно му подаде пръстите си и в следващия миг на един от тях се появи пръстенът с изумруд, който дотогава бе красил неговия показалец Андраде сподави възклицанието си. Роан бе сложил пръстена върху левия безименен пръст, който се пазеше за десети слънцебегачески пръстен — никой фаради никога не слагаше друг накит върху него.
— Нашето желание е да носиш винаги този скромен дар, за да ти напомня колко сме ти признателни и задължени — произнесе младежът, издърпа Шонед при себе си на подиума и я повери на Валвис, който я съпроводи до отреденото й място сред най-високопоставените сътрапезници. Роан изчака момичето да седне, вдигна бокала си с вино и призова:
— За господарката Шонед!
Събранието изрева мощно името й и пи за нейно здраве — нещо, от което горкичката имаше вид наистина да се нуждае. Андраде се ухили зад бокала и си помисли по какъв начин слънцебегачката ще накара племенника и да си плати за това.
Роан изчака залата да утихне и заговори пак:
— Уважаеми благородници, слушах внимателно молбите и исканията, които отправихте към мен за нуждите на владенията, които управлявате от мое име. Желанията ви са многобройни и разнообразни. Ала аз никога досега не съм водил преговори на Риалата, и не съм склонен да се обвързвам с обещания, които може и да не съм в състояние да изпълня. Моля в трите дни, които остават до заминаването ми за Ваес, да изберете помежду си трима души, които да ми бъдат в помощ с присъствието и съветите си там.
Андраде смаяно го изгледа. Чей, естествено, щеше да бъде с него — както винаги в битността си на пръв васал, но досега не се беше случвало някой от по-дребните също да придружава княза. Хм, какво ли кроеше малкият?
— Княз Зеава, моят баща — продължаваше Роан — веднъж ми каза, че умре ли един княз, с него умират и обещанията му. Не възнамерявам да допусна това да стане с моите обещания. Какви задължения е поел покойният към вас в предишни години не ми е известно, обаче знам, че на първо и главно място той се грижеше за благоденствието и щастието на своите земи и хората в тях. Благородни господари, призвани сме да пазим наше княжество, Пустинята, силно и процъфтяващо, и трябва заедно да работим затова. Хрумна ми обаче… — той спря и пое дълбоко дъх; с присвити очи Андраде забеляза, че паузата не бе само за ефект, ала и по необходимост. Роан подхвана наново изречението: — Вие и вашите семейства сте служили на мен и на моето семейство дълго време и то добре, но с изключение на негово благородие господаря на Радзин, комуто кулата и принадлежащите към нея имения бяха дарени при женитбата му за моята сестра, никой сред вас не притежава истински земите и замъците, за които носите отговорност. И ето какво предлагам да стане, когато се върна от Риалата. През есента ще обиколя всички места, над които повелявам, ще ги огледам и ще ви позволя да ми покажете всичко хубаво и нехубаво в тях Ако остана удовлетворен от състоянието им, от начина, по който са стопанисвани, ще удостоя заслужилите измежду вас с привилегията, която засега ползва единствено господарят на Радзин, негово благородие Чейнал.