В залата сякаш гръмна ураган.
— Надявам се да знаеш какво вършиш! — изрева Чей към шурея си, мъчейки се да заглуши неистовите крясъци на ликуващите васали.
— Миличък — каза княгиня Милар с безпокойство в гласа — мислиш ли, че е разумно? Зеава наруши всички традиции, като дари Радзин на Чей; разбира се, имаше най-чудесиите основания за това, но все пак…
— Ти не си с ума си! — не остана назад и Тобин.
Ала Андраде разбираше. През отсъствието на Роан васалите щяха да бъдат заети да подготвят владенията за огледа, а когато той се завърнеше и им съобщеше какво е решил след преговорите на Риалата, щяха да се съгласят с всичко, само да придобият истинска собственост върху земите. Още нещо: при тази есенна обиколка Шонед щеше да придружава Роан, и така всеки щеше да има случай да се запознае с нея. Най-сетне — ако Андраде правилно отгатваше намеренията на племенника си, а тя вярваше, че ги отгатва — готвеше се война срещу Мерида догодина напролет, и хората, които досега се бяха били предано за своя княз, сега щяха да се бият свирепо, за да отстоят земите си, придобити по указ, който, записан на пергамент, щеше да надживее и княза, и тях самите. Тя докосна Роан по ръката и младежът се обърна:
— Накарай ги да ти платят за това — посъветва Андраде.
— С толкова, че нуждите на Цитаделата да бъдат задоволявани за цялата година отсега нататък — кимна той.
Тя кимна на свой ред одобрително:
— Даваш им нещо, което вече имат, и ги караш да ти платят за привилегията. Блестяща сделка, Роан!
Младежът седна и отпи голяма глътка вино:
— Да си княз отваря страшна жажда — подхвърли той.
Трите луни се издигаха все по-високо небето, виното се лееше на потоци, разговорите не стихваха нито за миг, но Андраде седеше безмълвно, отпусната и доволна, мислейки за великолепното изпълнение на Роан тази вечер. Тя, която играеше игрите на властта вече толкова години, бе способна да го оцени. Щом племенникът й бе успял да се представи така в Цитаделата, във Ваес щеше да вземе ума на цялата сган. Първожрицата нямаше търпение да види това час по-скоро.
Ала оказа се, че изненадите за нощта не са свършили. Андраде гледаше непрекъснато Шонед и забеляза, че момичето не яде и не пие почти нищо, а само седи строго изправено, със сгънати в скута, ръце и свити устни. Целият външен облик на слънцебегачката лъхаше мраз, в контраст с огнената коса. Към края на вечерята, когато прислужниците раздигнаха блюдата с ястия и поднесоха кани с димящ чай, Андраде установи, че Шонед вече гледа не пръстените си, а нещо — или някого — в края на дългата пътека между масите, близо до главния вход. През високите прозорци от двете страни на входа падаха смътно очертани четириъгълници от лунен зрак, студен и сребрист, който се бореше с топлото и по-ярко факелно зарево. Шонед обаче не наблюдаваше тази борба, а някого в дъното на залата. Момичето бавно се изправи и тръгна с плавни безшумни крачки по външната пътека между стената с прозорците и едната редица маси зад гърбовете на насядалите по тях. Андраде, изпъната в очакване да види какво ще направи питомката и застина, когато откри кой точно е бил предмет на нейното внимание.
Не друг, а виночерпецът! Същият, за когото Андраде беше предупредила Милар! Този човек стоеше сега до вратата, посред петно лунна светлина, с бледи невиждащи очи, лице без никакъв израз и сковано тяло — все признаци, които говореха, че някой слънцебегач се е вселил в ума му и го използва, за да подслушва и наблюдава от разстояние. Шонед застана до втория прозорец, където сенките с цвят на живак тутакси очертаха контура а тъничката й фигура. Андраде се надигна от стола си, но знаеше, че за намеса вече е късно. Пък и излишно! Студената пресметливост, която съпътстваше политическия усет на първожрицата, й подсказваше, че сега е най-подходящият момент момичето да се прояви и да даде на всички да разберат каква огромна полза ще има Роан от нея като съпруга и владетелка.
Един след друг хората забелязваха Шонед и замъкваха. В тържествената зала се възцари пълна тишина, тогава слънцебегачката вдигна и двете си ръце, изумрудът на левия и безименен пръст изхвърли огнен лъч, а камъните върху останалите й пръстени странно пробляснаха. Между ръцете и бликна сноп светлина и Андраде заедно с всички присъстващи нададе смаяно възклицание. Смайването на простосмъртните бе обяснимо, ала а първожрицата и фарадим изненадата идваше от другаде — те знаеха, че Шонед не би трябвало да владее тези похвати. Всички до един бяха завладени от зрелището. В неосветеното пространство пред отворената врата възникна и се сгъсти първо мъглява, а после по-плътна форма, призована от пламъците на Огъня, които младата магьосница беше втъкала в лунния светлик; колебливият в началото образ спря да мени очертанията си и стана ясно различим. Андраде разпозна в него Рьолстра и яростно стисна юмруци. Някой изпищя.