Шонед също извиси глас, в който звучаха гняв и заплаха:
— Кой си ти? — Тя питаше не виночерпеца, а непознатия фаради, който го беше взел под своя власт. — Какво друго видя и донесе на господаря си? Ти служиш на Върховния княз, който те защитава, но ако не ми кажеш какво замисляш във вреда на моя повелител, ще те преследвам по целия път обратно до Канарата и ще те погреба в собствените ти сенки! — Призракът на Върхови княз се размърда. Устните произнасяха думи, които не можеха да се чуят, ръцете посягаха да сграбчат невидими рамене, и явно Негова всесветлост друсаше далечния фаради, защото главата на нещастния виночерпец се люшкаше напред и назад едновременно с движенията образа. — Отговори!
Лицето на виночерпеца се бе сковало от ужас:
— Заклевам се в душата си…
— Ти нямаш душа! Да го убиеш ли се готвеше? Отоваряй!
— Не! Не, заклевам се…
— Рьолстра, слушай! Кажи му и ти, предателю! Кажи му, че ще го убия ако опита да навреди на господаря ми!
Андраде сграбчи Роан за ръката, за да му попречи да изтича при Шонед; той се изви към нея свирепо, но изсъска:
— Не я прекъсвай!
Шонед наистина бе почти в несвяст, разтворила с в опасната стихия на силата си: очите й не виждаха нищо, духът й не беше тук, цялото й същество се бе устремило към другия фаради, когото оплиташе в светлината и призоваваше да й се подчини. Тя го заклинаше и заплашваше с бавна гибел сред безгранични сенки. Цялата зала следеше този двубой притихнала и изумена, но Андраде осъзна, че той трае твърде дълго. Тя самата усещаше страшното напрежение на магията и изпитанието, на което бяха подложени възприятията й — сплитъците лъчи въвличаха в мрежата си и тях, независимо от собствената й воля — и разбра, че питомката й няма достатъчно собствена мощ, за да издържи. Тогава с уменията, който владееха единствено първожреците и първожриците на Светилището, Андраде трескаво засъбира нишки от светлина, които делеше по видове и свиваше на различни снопчета, сякаш бяха конци от свилен воал, обагрени сребро и Огън, а после ги изтъка наново в онези безподобни шарки и цветове, които представляваха Шонед. Но момичето отхвърли помощта й. Силата на младата слънцебегачка бе изумителна — свръх всякакви очаквания, продължаваше да се бори, за да удържи връзката между онзи на Канарата и себе си, и Андраде трябваше да потреби едва ли не всичко, което можеше да си припомни, за да я усмири.
Внезапно виночерпецът обърна лице и въпреки голямото разстояние помежду им първожрицата видя как от очите му поглежда друг човек. С гласа на жертвата си този човек извика — отчаяно, без надежда за спасение — „Прости ми, господарке! Загивам!…“ Андраде се сви като ранена от този вопъл и се опита да открие самоличността на слънцебегача по цветовете му, но в същия миг спазъм нагъна тялото на нещастния виночерпец, гръбнакът му изпука и той се свлече на пода, точно когато пръстите на призрака Рьолстра пускаха невидимия предател. Първожрицата усети как гънещите се покрай нея светлинни нишки се опват и тутакси се накъсват; единните дотогава цветове се разпаднаха на части и затъмниха зрението й; прониза я дива болка, тя изскимтя и притисна главата си с две ръце. Ликът на Рьолстра изчезна сред вихър от мъглявинни багри. И това бе всичко.
— Защо ме спря? — звънна сред тишината гневният обвиняващ глас на Шонед. Но тези думи сякаш изчерпаха силите й. Огънят в изумруда на пръстена и угасна и тя се строполи на пода без всякаква грация. Роан затича да вземе момичето в прегръдките си, а леля му чу някои неистово да я вика:
— Андраде! Андри! Моля те, погледни ме!
С режеща болка в очите тя се обърна и видя сестра си. В ума й проблясна, че макар Милар никога да не бе се обучавала, все пак бе почувствала ясно как силите на Шонед западат и бе излишно да крие от нея собствено си състояние. Облегна се на ръката й:
— О, Милар, изведи ме оттук… не бива да проличи колко съм слаба!…
— Уривал!! — извика княгиня Милар.
Андраде успя някак да се задържи на крака и да напусне залата редом с Уривал, без да се олюлява, но що излязоха, рухна в обятията му. Без много церемонии той я взе на ръце и я отнесе до покоите й. На ръба на припадъка тя осъзна, че я поставя сред меките възглавници леглото. После изгуби съзнание. Измина много време преди отново да отвори очи.