Слънцебегачката издаде кратък презрителен звук:
— Дави напуска Речното пасбище само веднъж годишно, за да се поклони и издължи на княз Халдор в Киат. Предполагам, жена му се бои, че някой селянин ще го ощети с едно, дори с цели две зърна жито, ако отсъства по-често. Доста е стисната моята снаха.
— Господарката Висла — обади се язвително и Камигуен — е доста повече от доста стисната. Хайде, Шонед, не крий, че е вярно. Досвидя й се да ти отпусне зестра и затова те прати в Светилището. И после нито веднъж не я е канила да се отбие вкъщи — добави към Тобин.
— Чувала съм, че Речното пасбище е много красиво — произнесе последната, докато наум отбелязваше като ново предимство това, че Шонед вече няма връзки със Сир. Отказан й бе покрив в родния дом, значи щеше да намери такъв в Цитаделата и да се привърже към земята на съпруга си. Княгинята стана и отърси полата си от трохите: — Все още не съм намерила нищо за моите момчета, а и Шонед не е похарчила пари за нищо друго, освен за гощавката, за която още веднъж й благодарим. Имаме да обикаляме още.
Ками смушка Мит, който се беше проснал на шарена сянка и сладко дремеше:
— Събуди се, тръгваме пак.
— А? — надигна се той. — О, извинявайте… Водете, благородни госпожи — старият кон има силици да извърви още мяра-две, но ще трябва да бъде добре нахранен и напоен довечера.
— Вероятно ще ти се удаде да убедиш Хилдрет и да те среше — закачи го Шонед, и Мит се начумери, за да прикрие червенината, плъзнала по страните му, когато бе споменато името на хубавата слънцебегачка.
Четиримата се върнаха сред гъмжилото от народ, сергии и бараки. Ето че Камигуен нададе радостен вик, съзряла изложени за продан гиздави лютни и веднага с впусна в пазарлък за една, инкрустирана с бяла сърцевина от лосово копито. Тобин омаяно пристъпи към съседната сергия, където копринени панделки грееха във всички цветове на дъгата, но развълнуваният зов на Шонед я привлече в съседното, пълно с играчки дюкянче. Момичето държеше в ръце две фигури на ездачи, изряза ни от дърво и нагиздени едната в червена туника и бял плащ, а другата в червен плащ и бяла туника:
— Седлата са от чиста кожа — съобщи слънцебегачката с възторг — стремената са съвсем истински, мечове те се вадят от ножниците, а главите и ръцете на ездачите могат да мърдат. Не са ли чудни?
Всяка фигура бе висока две педи и изработена с рядко майсторство. Тобин знаеше, че близнаците ще полудеят да ги имат:
— А са и в цветовете на Чейнал! — възкликна тя очарована. — Благодаря ти, че ги намери, Шонед! — После се обърна към продавача, който всъщност ги бе направил и сега се надуваше от гордост. Измери го от глава до пети и сложи началото на пазарлъка: — Колко ще заявиш, че струват?
Шонед не се присъедини. Тя бе попаднала на друга прелестна находка и Тобин с крайчеца на окото я наблюдаваше как съзерцава нагиздена по последна мода кукличка от глазирана керамика. Огромни сини очи намигаха от хубавичкото личице, увенчано от великолепна прическа — косите бяха от фини нишки коприна, сплетени в златисторуси плитки.
— Ако само познавах някой, който има малко момиченце — промълви Шонед замечтано, с лека печал.
— Би могла ти самата да имаш — отговори й Тобин в същия тон.
— На съвсем разумна цена, твое благородие — обади се продавачът, надушил и друга сделка, — щастие за всяко дете, с допълнителна рокличка за смяна. Ето, да ти покажа — от някакво ковчеже мъжът извади и разгъна богата дреха от розова коприна, обсипана с кристални мъниста — Виж как тези мъниста се връзват с огърлицата! — изтъкна той. — Коя мъничка господарка не би обожавала кукла като тази? Ако още си нямаш чедо в люлката, твое благородие, помисли за деня, когато ще добиеш, и си представи как щерката ти играе с това съкровище!
Усмивка леко изви нагоре ъгълчетата на устните на Шонед. Но преди да успее да проговори, някой я блъсна в гърба така силно, че едва не изпусна куклата. Смаяна и разгневена едновременно, тя се извърна и чу остър глас да я нарича „тромава кранта“. Но когато и Тобин изви шия и впери леден взор по посока на оскърблението, гласът тутакси стана елейно сладък:
— О, прости, братовчедке! Някой залитна и се удари в нас.
— Извинени сте — отговори Тобин, гледайки Нейно високородие княгиня Пандсала право в широко отворените тъмнокафяви очи. — Братовчедки — добави тя, когато Ианте също се показа до сестра си. В уж учтивото обръщение Зеавовата дъщеря успя да вложи невероятна язвителност: предния ден на пристана се беше запознала и с двете и мигновено ги бе намразила. Роан женен за някоя от тях? Как ли не!