— Не! — изкрещях. — Не!
От Котарака бе останала само усмивката. Беше мой ред да избледнея. Обгърна ме милостивият, мрачен плащ на забвението. Само вятърът продължаваше да нашепва нещо някъде наблизо.
ГЛАВА 3
Не знам колко време съм спал. Събуди ме гласът на Сухай.
— Мерлин, Мерлин — повтаряше той. — Небето е бяло.
— А ми предстои напрегнат ден — отвърнах аз. — Знам. Сигурно и вечерта ще бъде напрегната.
— Значи те е достигнало все пак!
— Кое?
— Едно малко заклинание, което ти изпратих, за да отвори съзнанието ти към просветлението. Предпочетох да ти помогна да се взреш в това, което е дълбоко в теб, вместо да ти мътя главата със собствените си подозрения и догадки.
— Бях отново в Коридора на Огледалата.
— Не знаех каква форма ще приеме.
— Изживяването истинско ли беше?
— Трябва да е било.
— Ами, дължа ти благодарност… като че ли. Чакай, спомних си нещо! Грайл спомена, че си искал да ме видиш преди майка ми.
— Исках да разбера доколко си наясно с нещата, преди да се срещнеш с нея. Щеше ми се да защитя свободата ти на избор.
— За какво говориш?
— Убеден съм, че тя би искала да те види на трона.
Седнах в леглото и разтърках очи.
— Предполагам, че никак не е изключено.
— Не знам доколко е решена да се намеси в играта.
— Исках да ти дам възможността да прецениш сам преди тя да ти разкрие плановете си. Искаш ля да пийнеш чай?
— Да, благодаря.
Поех чашата, която той ми подаде, и я вдигнах към устните си.
— Та какво казваш е намислила майка ми?
Сухай поклати глава.
— Нямам конкретна представа за плановете й. Но независимо дали тя има нещо общо с това, или не, заклинанието, което те бе оплело, когато дойде тук, вече е неутрализирано.
— Ти ли се погрижи?
Той кимна.
Отпих още една глътка.
— Хабер си нямах колко напред съм стигнал в опашката за короната — добавих. — Джърт е номер четири или пет в класацията, нали?
Ново кимване.
— Имам чувството, че денят ще е наистина напрегнат.
— Допий си чая — каза Сухай. — След това ела при мен.
Той стана и излезе през един гоблен с извезан дракон, окачен върху отсрещната стена.
Когато вдигнах отново чашката, ярката гривна на лявата ми китка се изхлузи и увисна във въздуха. Плетеницата от нишки се сля в едно и се превърна в кръгче светлина. То се повъртя над димящата напитка, сякаш се наслаждаваше на аромата й с дъх на канела.
— Здрасти, Чък — казах. — Как ти хрумна да се увиеш около китката ми?
— Исках да приличам на онова парче връв, което обикновено носиш — бе отговорът. — Реших, че усещането сигурно ти харесва.
— Интересува ме по-скоро какво си намислил този път.
— Само слушах, татко. Исках да разбера дали не мога да ти помогна по някакъв начин. Всичките тези хора са също твои роднини, нали?
— Тези, които срещнахме дотук — да.
— Ще трябва ли да отидем до Амбър, за да ги наклепаме?
— Не, този номер ще мине и тук. — Пийнах от чая. — За нещо конкретно ли ти се е приискало да ги „наклепаш“, или се интересуваш по принцип?
— Нямам доверие на майка ти и на брат ти Мандор, макар да са ми баба и чичо. Мисля, че кроят нещо.
— Мандор винаги ми е помагал.
— …А вуйчо ти Сухай… изглежда ми стабиляга, само дето ми напомня доста за Дуоркин. Сигурен ли си, че и на него не му се мъти нещо в главата, дето може да изригне всеки момент?
— Мисля, че да — казах аз. — Никога преди не се е случвало нещо подобно.
— Ами ако ефектът само се е натрупвал през годините и едва сега му е дошло времето да се прояви?
— Да не си прочел напоследък някое томче със заглавие „Психология за всички“ или нещо такова?
— Напоследък изучавах светилата на психологията на Сянката Земя. Това е част от мащабната ми програма, която ще ми помогне да разбера човешкото мислене. Осъзнах, че е време да се осведомя по-подробно за подсъзнателните импулси.
— И откъде ти хрумна тази мисъл?
— Всъщност замислих се по въпроса след срещата си с триизмерния модел на Лабиринта, който открих в Рубина. Някои аспекти просто ми убягнаха. Така достигнах до теорията на хаоса, после до Менингер и всички останали, които са писали за наличието на разумни импулси в хаотичното.
— А резултатите?
— Сега съм по-мъдър.
— Имах предвид Лабиринта.
— Да. Неговият разум или притежава ирационален елемент, като при всяко живо същество, или мисловният му процес протича на толкова високо ниво, че за по-низшите същества неговите решения изглеждат ирационални. От практическа гледна точка и двете възможности водят до един и същ резултат.