— Това трябва да е някакъв по-кратък път, а? — подхвърлих аз.
— Най-краткият — отвърна Грайл.
Навлязохме в продължителна нощ. По едно време пътят ни като че ли се гмурна в морските дълбини. Около нас се стрелкаха ярки морска създания, някои само на ръка разстояние, други малко по-далеч. Черният път ни предпазваше — сух и непокътнат.
— Предстои огромно надигане на силите — обади се Грайл, — точно като след смъртта на Оберон. Неговото въздействие ще разтърси Сенките.
— Но смъртта на Оберон съвпадна с възстановяването на Лабиринта — казах аз, — а това е нещо повече от преселването в отвъдното на някой от владетелите на двата полюса.
— Така е — съгласи се демонът, — но сега балансът между силите бездруго е нарушен. Това ще засили труса. Вероятно ефектът ще е още по-краен.
Влетяхме в отвор, издълбан в появилия се мрачен скален масив. Край нас се проточиха ивици светлина. Неравният релеф се оцвети в светлосиньо. После — след колко време, това не мога да кажа — се извисихме към пурпурен небосвод, без дори да успея да доловя мига на прехода. Една самотна звезда блестеше далеч напред. Понесохме се право към нея.
— Защо? — попитах аз.
— Защото Лабиринтът е станал по-силен от Логрус — отговори Грайл.
— Как се е стигнало до това?
— Принц Коруин създал втори Лабиринт по времето на сблъсъка между Амбър и Хаос.
— Да, той ми разказа за това. Аз дори съм виждал този Лабиринт. Баща ми се боял, че Оберон няма да успее да възстанови оригинала.
— Но той успял и сега Лабиринтите са два.
— И?
— Лабиринтът на баща ти е също Знак на Реда. Затова изначалният баланс между Силите е нарушен в полза на Амбър.
— И как така си наясно с нещо, за което никой в Амбър дори не подозира, или пък всички са решили, че не си струва и аз да го знам?
— Твоят брат Мандор и принцеса Файона се досещаха и затова потърсиха доказателства. После представиха разкритията си на твоя вуйчо — лорд Сухай. Той на свой ред провери версията им и се убеди в нейната истинност, но в това време владетелят Суейвил беше вече на смъртния си одър. Знам всички тези подробности, тъй като именно Сухай ме изпрати да те намеря и ми нареди да те запозная със ситуацията.
— Мислех, че те е изпратила майка ми.
— Сухай беше убеден, че тя ще изпрати някого, и точно затова искаше да се добере до теб преди нея. Това, което ти казах за Лабиринта на баща ти, се пази все още в тайна.
— А от мен какво се очаква да направя?
— Не ми е поверена подобна информация.
Звездата грейна още по-ярко. Небето бе изпъстрено с оранжеви и розови пръски. Не след дълго към тях се присъединиха ивици зелена светлина, които се полюшваха като носени от вятъра шарфове.
Стрелнахме се отново напред и зелените конфигурации завзеха небето, превръщайки се в нещо като въртящ се бавно сюрреалистичен слънчобран. Пейзажът се размаза окончателно. Имах чувството, че част от съзнанието ми спи, макар да бях убеден, че съм съвсем буден. Времето си играеше с метаболизма ми. Усетих пристъп на невероятен глад. Заболяха ме очите.
Звездата блесна с нова сила. Крилата на Грайл засияха. Темпото ни като че ли нарастваше непрекъснато.
Краищата на черния път започнаха да се издигат нагоре, докато накрая се срещнаха над нас и се озовахме във вътрешността на цев, насочена право към синьо-бялата звезда.
— Още нещо, което да трябва да ми кажеш?
— Доколкото знам — не.
Разтрих лявата си китха и усетих, че нещо ми липсва. О, да. Фракир. Къде я бях оставил все пак? Спомних си. В апартамента на Бранд, вързана на леглото му. Но защо бях постъпил така? Мозъкът ми беше някак замъглен, спомените ми се отзоваваха мудно, като в сън.
За пръв път си спомнях за това, откак Силите едва не сринаха двореца в Амбър. Ако се бях замислил по-рано, вече щях да съм наясно какво става. Явно се бях натъкнал на някакво заклинание в покоите на Бранд. Нямаше как да преценя дали предишният обитател го е подготвил специално за мен, или аз просто го бях активирал, докато ровичках там. Не беше изключено и експлозията да е разбудила нещо доста по-значително, а моята дезориентация да е само страничен ефект от неговото излъчване. Все пак ми се струваше, че вторият вариант е малко вероятен.
Точно затова се усъмних, че съм се замесил в някоя сериозна бъркотия. Наистина беше изцяло в стила на Бранд да заложи магически примки в покоите си. Неговият капан бе успял да заблуди дори мен — опитния магьосник. Може би единствено огромното разстояние ми бе помогнало да прочистя мислите си. Прехвърлих набързо последните си спомени и установих, че от известно време съм изпаднал в нещо като леко опиянение. Колкото повече се замислях, толкова повече се убеждавах, че клопката е скроена точно по моя мярка. За съжаление все още нямах никаква представа за мотивите на Бранд, което означаваше, че изобщо не съм в безопасност.