— Топло — каза Сухай. — Но събитията вече се придвижиха доста по-напред.
Поклатих глава и въздъхнах:
— Предавам се.
Разнесе се вой.
— Помисли си още — промърмори старецът. — Аз трябва да посрещна един гост.
Той стана, нагази в езерото и тутакси изчезна.
Аз пък си допих бирата.
ГЛАВА 2
Само след няколко секунди една скала вляво от мен потръпна и издаде звук, подобен на камбанен звън. Вниманието ми съвсем несъзнателно се насочи към пръстена, който Сухай бе нарекъл Колелцето. Миг след това осъзнах, че възнамерявам да се предпазя чрез него от евентуалната заплаха. Странно колко добре се бяхме сработили за толкова кратко време. Скочих, обърнах се към скалата и насочих лявата си ръка към нея, но в същия момент оттам изникна Сухай, последван от една по-висока, замъглена фигура. Фигурата се стабилизира почти мигновено, пристъпи напред и веднага след това се преля от формата на осмокрака маймуна в човешкия облик на моя брат Мандор. Както обикновено беше облечен в черно, но този път дрехите му бяха с малко по-различна кройка. Сребристата му коса беше грижливо сресана.
— Виждам, че всичко е минало както трябва — отбеляза той.
Аз се ухилих и кимнах към все още превързаната му ръка.
— Точно както би трябвало да се очаква. Какво стана в Амбър, след като се запътих към Кашфа?
— Нови експлозии нямаше — каза Мандор. — Останах само колкото да се убедя, че не мога да бъда полезен с нищо повече. Преди това помогнах да поразчистим около епицентъра и да закърпим няколко опасно поддали стени. Чрез заклинания естествено. После помолих Рандъм да ме освободи, той благоволи и аз се прибрах у дома.
— Експлозия ли? В Амбър? — попита Сухай.
Аз кимнах.
— Интересите на Еднорога и Змията се сблъскаха в коридорите на двореца и това причини сериозни щети.
— Какво е принудило Змията да навлезе така дълбоко във Владенията на Реда?
— Причината се нарича в Амбър Рубинът на Справедливостта, а в Хаос — Окото на Змията.
— Разкажи ми по-подробно.
Направих един бърз преглед на последните си премеждия в двореца на Амбър, като пропуснах да спомена за разходката в Коридора на Огледалата и разкритията в покоите на Бранд. Докато говорех, погледът на Мандор прескачаше от Колелцето върху Сухай и обратно. Той осъзна, че съм забелязал това, и се усмихна.
— Значи Дуоркин е отново на себе си? — попита Сухай.
— Никога преди не съм го срещал — казах аз, — но ми се стори, че знае какво прави.
— А кралицата на Кашфа гледа с Окото на Змията?
— Не знам дали вижда нещо с него. Тя все още се възстановява след операцията на Дуоркин. Но мисълта определено е интригуваща. Ако може да гледа с него, какво ли би видяла?
— Изчистените, студени линии на вечността, ако мога да се изразя така. През всички Сенки. Нито един смъртен не би могъл да издържи дълго на подобна гледка.
— Във вените й тече кръвта на Амбър — казах аз.
— Наистина ли? Оберон?
Кимнах.
— Покойният владетел беше много активен човек — отбеляза Сухай. — И все пак подобно зрение би било истинско бреме — макар твърдението ми да се опира само на догадки — и ще изисква познаването на някои определени принципи. Нямам никаква представа какво би могло да излезе от това. Само Дуоркин би могъл да каже. Ако наистина е на себе си, той сигурно знае какво прави. Признавам неговото майсторство, въпреки че никога не съм знаел какво да очаквам от него.
— Значи го познаваш лично? — попитах аз.
— Познавах го — отдавна, преди да започнат несгодите му. Не знам дали да приветствам или да се боя от последния му ход. Ако се е възстановил, Дуоркин би могъл да направи много за общото добро. И все пак неговите интереси могат да бъдат и съвсем предубедени.
— Съжалявам, че не мога да внеса яснота но въпроса — казах аз. — За мен действията му са също толкова загадъчни.
— И аз съм доста объркан — обади се Мандор. — Но все още съм склонен да приема всичко като уреждане на отношенията на Амбър с Кашфа и Бегма. На този етап едва ли има смисъл да гадаем. По-добре да се съсредоточим върху някои от наболелите проблеми тук.
Неволно въздъхнах и подхвърлих:
— Като наследяването на трона ли?
Мандор изненадано вдигна вежди.
— О, значи лорд Сухай вече те е запознал със ситуацията?
— Не съвсем — отвърнах аз. — Но вече съм слушал толкова много за дворцовите интриги в Амбър, че съм станал нещо като експерт по въпроса. Предполагам, че тук нещата едва ли стоят по-иначе и наследниците от рода Суейвил вече са се вкопчили един в друг на живот и смърт.