Принцеса Елена стоеше отстрани до майка си. Външността й представляваше очевиден компромис между двамата й родители, тъй като бе наследила рижокафеникавата коса и светлата си кожа от майка си, но имаше тъмните интелигентни очи на баща си. Онези, които добре познаваха кралската фамилия, често отбелязваха, че докато Боррик и Ерланд напомнят за своя чичо, краля, то Елена прилича повече на леля си, херцогиня Карлайн Саладорска. А Арута по не един повод беше изтъквал, че по нрав също се е метнала на Карлайн.
Принц Николас, най-малкото дете на Арута и Анита, беше избегнал необходимостта да стои до сестра си и да се крие от бащиния си поглед. Стоеше зад трона на майка си, извън полезрението на Арута, на първото стъпало зад подиума. Вратата към кралските покои беше скрита от очите на присъстващите в залата три стъпала по-надолу и допреди няколко години и четирите деца обичаха да си играят на криеница на първото стъпало и да подслушват с любопитство как татко им води съвета. Ники очакваше с нетърпение пристигането на двамата си батковци.
Анита се озърна внезапно, обзета от онзи характерен майчин усет, че някое от децата й е там, където не трябва. Забеляза застаналия до вратата Николас и му махна да се приближи. Ники изпитваше благоговение към братята си, въпреки че на тях почти не им оставаше време за него и непрекъснато го дразнеха. Но пък все пак той беше най-малкият, с цели дванадесет години по-малък от тях.
Принц Николас се закатери по трите широки стъпала към подиума, пристъпи до трона на майка си и както всеки ден след раждането му, сърцето на Анита се сви от болка. Момчето имаше вроден дефект на стъпалото и нито лекарските грижи, нито жреческите заклинания бяха помогнали, освен да може да проходи. Отказвайки да изложи недъгавото бебе пред любопитните хорски погледи, Арута бе пренебрегнал обичая и не беше показал публично бебето на Представянето, празника в чест на раждането на всеки член на кралската фамилия, традиция, която можеше и да отмре след раждането на Николас.
Когато вратата се открехна и Ерланд надникна от нея, Ники се извърна. Двамата му батковци минаха плахо през прага и най-малкият принц им се ухили, смъкна се тромаво по стъпалата и ги прегърна един по един. Ерланд направи кисела физиономия, а Боррик го потупа небрежно по рамото.
Ники тръгна с двамата близнаци обратно по стъпалата зад двата трона и застанаха зад сестра си. Тя ги погледна през рамо и им се изплези и тримата братя едва сдържаха смеха си. Знаеха, че никой друг на аудиенцията не може да види смешното й кривене. Дълга беше историята на страданията на малката принцеса, причинени от двамата й братя, но и тя не им се даваше току-така. Можеше да ги посрами пред целия двор, без да й мигне окото.
Арута, усетил, че четирите му деца са се разшавали, се обърна към тях и ги възнагради с навъсения си поглед, достатъчно красноречив, за да спре всякакъв смях. Очите му се плъзнаха по лицата на големите му синове и разкриха в пълна мяра гнева му, макар че само най-близките му можеха да го разпознаят. После вниманието му отново се върна към дворцовите дела. Някакъв дребен благородник се издигаше на по-висок пост и макар четирите кралски деца да не смятаха случая за особено интересен и заслужаващ вниманието им, за човека това беше най-важният момент в целия му живот. През годините Арута се беше опитвал да им внуши това отношение на загриженост към хорските страсти, но така и не успяваше.
Дворцовата аудиенция на принца се ръководеше от лорд Гардан, херцога на Крондор. Старият войник беше служил на Арута, както и на баща му преди това, над тридесет години. Тъмната му кожа бе в ярък контраст с брадата му, почти бяла на цвят, но очите му все още бяха будни, като на човек, съхранил остротата на ума си, и винаги беше готов да се усмихне на децата на принца. Човек от простолюдието по рождение, Гардан се беше издигнал благодарение на способностите си и въпреки често изразяваното му желание да се оттегли на заслужена пенсия и да се върне в родния си далечен Крудий, беше останал на служба при Арута най-напред като сержант в гарнизона на Крудий, след това — като капитан на гвардията на принца и най-накрая — като рицар-маршал на Крондор. Когато предишният херцог на Крондор лорд Волней умря внезапно след седемте си години вярна служба на Кралството, Арута бе удостоил Гардан с поста. Въпреки протестите на стария ветеран, че не е подходящ за благородния сан, той се беше оказал не по-малко способен администратор, отколкото даровит войн.