— Пак кръчмарски свади. Трябваше да го очаквам, както явно го е очаквал барон Джеймс. — Обърна се към Джеймс. — Убити има ли?
— Не, но пострада синът на един от най-влиятелните корабовладелци.
Арута бавно се надигна от креслото и гневът изби на лицето му. За човек като него, който умееше да сдържа чувствата си, подобна проява беше рядкост и тези, които го познаваха отблизо, знаеха, че тя не предвещава нищо добро. Той пристъпи пред двамата близнаци и за момент изглеждаше, че едва се сдържа да не ги зашлеви. Изгледа ги един по един в очите и заговори бавно, мъчейки се да овладее яда си:
— Какво си въобразявате вие двамата?
— Беше самозащита, татко — каза Ерланд. — Онзи се опита да ме намушка.
— Той мамеше — намеси се Боррик. — Криеше в ръкава си една синя дама.
— Не ме интересува какво е криел в ръкава си! — викна Арута. — Вие не сте обикновени войници, дявол да го вземе! Вие сте мои синове!
Обиколи ги, все едно че оглежда коне за продан или инспектира гвардията си. Двете момчета търпеливо изтърпяха огледа — добре знаеха, че това настроение на баща им не допуска никакви волности.
Накрая той вдигна ръце в примирителен жест и въздъхна:
— Не, това не са мои синове. — Мина покрай момчетата и застана до двамата барони. — Трябва да са на Луам — изсумтя той. Братът на Арута беше известен с буйния си и побойнически нрав на младини. — Не мога да разбера как Анита е родила тези изчадия. — Джеймс кимна съгласен. — Трябва да е някакъв божествен план, който не разбирам.
Обърна се отново към момчетата и каза:
— Ако дядо ви беше жив, щеше да ви свали гащите и лично да ви напердаши с камшика, без да го интересува нито ръстът, нито възрастта ви. Вие отново постъпихте като деца и би трябвало да се отнесат с вас като с деца.
Пристъпи отново към тях и повиши тон.
— Аз ви изпратих заповед да се върнете веднага! Но вие подчинихте ли се? Не! Вместо веднага да се приберете в двореца, ми изчезвате в Бедняшкия квартал. Два дни по-късно барон Джеймс ви намира да се биете в някаква кръчма. — Замълча за малко, след което почти изрева: — Можеха да ви убият!
Боррик се опита да остроумничи.
— Само ако това париране…
— Млък! — изрева Арута, вече съвсем кипнал, сграбчи Боррик за туниката, дръпна го напред и момчето залитна. — Тази история няма да свърши с шеги и усмивчици! Предизвикахте ме за последен път. — И подчерта последното, като запокити Боррик назад и той почти падна върху брат си. Жестът му показа недвусмислено, че е изгубил търпение за хитруванията на сина си, които обикновено пренебрегваше. — Не съм ви извикал да се върнете, защото на двора му липсва странният ви вкус към хаоса. Убеден съм, че още една-две години по границата щяха да ви вразумят малко, но нямам избор. Имате задължения на принцове и имаме нужда от вас сега!
Боррик и Ерланд се спогледаха. Избухванията на Арута им бяха отдавна познати и те бяха изтърпявали гнева му — обикновено съвсем оправдан — и преди, но този път като че ли ставаше нещо сериозно.
— Молим да ни извините, татко — каза Боррик. — Просто не разбрахме, че сме извикани вкъщи заради задължения.
— И тъй като от вас не се очаква да разбирате каквото и да е, се очаква да се подчинявате! — сопна се баща му и явно окончателно изгубил търпение, добави: — Засега приключих с вас. Трябва да се успокоя малко и да се подготвя за срещата си с посланика на Кеш следобед. Барон Джеймс ще продължи тази беседа от мое име. — На вратата спря и се обърна към Джеймс. — Каквото е нужно да се направи, направи го! Но искам тези двама мизерници да са добили представа за сериозността на проблема, когато поговоря с тях следобед. — И излезе, без да изчака отговор.
Джеймс и Локлир пристъпиха от двете страни на младите принцове и Джеймс каза:
— Ваши височества, бъдете така добри да ни последвате.
Боррик и Ерланд погледнаха своите двама вечни наставници и „чичовци“, после се спогледаха мълчаливо. Баща им никога не ги беше налагал с камшик, нито ги беше пляскал, за огромно облекчение на майка им, но това далеч не ги предпазваше от обичайните изстъпления, наричани за по-цивилизовано „тренировки по бой“, когато сгрешаха — нещо, което се случваше твърде често.
Изчакалият ги отвън лейтенант Уилям закрачи спокойно с двамата близнаци и бароните по коридора. После притича напред да отвори вратата към гимнастическия салон на Арута — просторна зала, в която мъжете от кралската фамилия се упражняваха във фехтовка, бой с ками и с голи ръце.
Барон Джеймс поведе процесията по коридора. Пред самата врата към салона Уилям отново пристъпи да я отвори, защото макар да се падаше втори братовчед на близнаците, все пак беше прост войник в средата на благородници. Боррик пръв прекрачи през прага, следван от Ерланд и Джеймс, с Локлир и Уилям зад тях.