— Да, но казваше също така, че е трябвало да има син — горчиво отвърна Шарлот. — И ако това се беше случило, ако аз бях мъж, щяхте ли да се отнесете с мен така, както току-що се отнесохте?
Хенри я прегърна, като й шепнеше нещо, но тя отмести ръката му. Големите й очи, в които се четеше болка, бяха обърнати към Консула.
— И как се отнесох с вас? — попита той.
— Като с дете, като с малко момиченце, което трябва да бъде смъмрено.
— Шарлот, аз съм този, който те назначи за ръководител на Института — гневно рече Консулът. — Направих го не само защото обичах Гранвил Феърчайлд и знаех, че иска дъщеря му да го наследи, но и защото смятах, че ще вършиш добре работата си.
— Но назначихте също така и Хенри — каза тя. — И дори ни казахте тогава, че го правите, защото Анклавът ще приеме да бъде ръководен от мъж и жена, които са женени, но не и от неомъжена жена.
— В такъв случай, поздравления, Шарлот. Не мисля, че някой от лондонския Анклав има илюзията, че по някакъв начин е ръководен от Хенри.
— Вярно е — отвърна Хенри, забил поглед в обувките си. — Всички знаят, че не ме бива за нищо. Аз съм виновен за случилото се.
— Не е така — отвърна Консулът Уейланд. — Струпаха се доста неща: типичното за част от Клейва самодоволство, лош късмет и недобро стечение на обстоятелствата, а също и някои не дотам удачни твои решения, Шарлот. Ще те държа отговорна за тях.
— Значи сте съгласен с Бенедикт! — извика Шарлот.
— Бенедикт Лайтууд е негодник и лицемер — уморено отвърна Консулът. — Всички го знаят. Но има политическо влияние, затова ще е по-добре да го предразположим с това шоу, вместо да го отблъскваме, като го игнорираме.
— Шоу? Така ли наричате това, което се случи? — жлъчно попита Шарлот. — Възложихте ми непосилна задача.
— Поставих ви задача да установите къде се крие Магистърът — рече Консулът Уейланд. — Човекът, който нахълта в Института, уби слугите ви, отмъкна Пиксиса ви и възнамерява да построи армия от механични чудовища, за да унищожи всички ни. Накратко, човекът, който трябва да бъде спрян. Като ръководител на Анклава, Шарлот, ваша задача е да го направите. Ако смятате това за невъзможно, може би все пак трябва да се запитате защо толкова държите на тази работа.
2
Обезщетенията
Магическата светлина, осветяваща Голямата библиотека, започна да премигва подобно на свещ, която се стапя върху поставката си, но Теса знаеше, че това е само във въображението й. Магическата светлина, за разлика от огъня или светилния газ, не гаснеше никога и не изгаряше докрай.
Очите й бяха започнали да се уморяват, и изглежда, не само нейните. Бяха се настанили около една от дългите маси, Шарлот начело, Хенри отдясно на Теса. По-нататък един до друг се бяха разположили Уил и Джем; единствено Джесамин бе седнала в най-отдалечения край, отделно от останалите. Масата бе зарината с най-различни бумаги — стари вестникарски статии, книги, листове пергамент, покрити с тънка паяжина от букви. Това бяха генеалогии на различни фамилии Мортмейн, книги по история на автоматоните, огромно количество книги със заклинания за призоваване и обвързване и всякакъв вид изследвания за клуба „Пандемониум“, които Мълчаливите братя бяха успели да изровят от архивите си.
Теса имаше за задача да изчете вестникарските статии и да отбележи всичко, свързано с Мортмейн и корабната му компания; погледът й вече бе започнал да се премрежва, а думите танцуваха по страниците. Почувства облекчение, когато Джесамин наруши мълчанието, блъсна встрани книгата, която четеше — „За движещите сили на магията“, — и каза:
— Шарлот, мисля, че само си губим времето.
Шарлот вдигна очи, в които се четеше обида.
— Джесамин, не е необходимо да продължаваш, щом като не желаеш. Искам само да кажа, че се съмнявам някой от нас да е очаквал да ни помогнеш, и че, ако си толкова неспособна да се съсредоточиш, няма как да ти помогна, въпреки че не мога да не се запитам дали изобщо знаеш какво точно търсиш. В състояние ли си изобщо да кажеш кое заклинание е за обвързване и кое за призоваване, ако ги сложа пред теб?
Теса бе озадачена. Шарлот рядко си позволяваше да е толкова остра към някого от тях.
— Искам да помогна — мрачно каза Джеси. — Само че всички тези машинарии на Мортмейн направо ме убиват. Искам той да бъде заловен и наказан.