— Не, не искаш — Уил разгърна някакъв пергамент, толкова стар, че изпука, и измери с поглед черния символ върху страницата. — Искаш братът на Теса да бъде заловен и наказан, за да продължиш да си мислиш, че е влюбен в теб, което всъщност не е вярно.
Джесамин пламна.
— Не го искам. Тоест, не го исках. Тоест… ъъъ! Шарлот, Уил се заяжда с мен.
— Слънцето изгрява от изток — каза Джем, без да се обръща към никого конкретно.
— Не искам да бъда изхвърлена от Института, ако не успеем да намерим Магистъра — продължи Джесамин. — Толкова ли е трудно за разбиране.
— Не ти ще бъдеш изхвърлена от Института, а Шарлот. Сигурен съм, че Лайтууд ще искат ти да останеш. Бенедикт има двама синове за женене. Вероятно си очарована — каза Уил.
Джесамин направи физиономия.
— Те са ловци на сенки. Сякаш искам да се омъжа за такъв.
— Джесамин, ти също си такава.
Преди Джесамин да отвърне, вратата на библиотеката се отвори и вътре влезе Софи, свеждайки покритата си с бяло боне глава. Тя тихо прошепна нещо на Шарлот, която се изправи.
— Брат Енох е тук — каза тя. — Трябва да говоря с него. Уил, Джесамин, опитайте се да не се избиете, докато ме няма. Хенри, би ли могъл…
Гласът й внезапно заглъхна. Хенри бе вперил поглед надолу към книгата пред себе — трактата на Ал Джазари6 „Енциклопедия на изумителните механични устройства“ — и не чуваше и не виждаше нищо друго. Шарлот разпери ръце и излезе от стаята заедно със Софи.
В момента, в който вратата се затвори зад нея, Джесамин хвърли отровен поглед към Уил.
— Ако смяташ, че ми липсва опит, за да помагам, какво в такъв случай прави тя тук? — и посочи към Теса. — Не искам да бъда груба, но мислиш ли, че тя може да различи заклинание за обвързване от заклинание за призоваване? Ами ти, Уил, можеш ли? Ами че ти изобщо не си даваш труд да внимаваш в часовете, едва ли си в състояние да различиш заклинание за обвързване от рецепта за приготвяне на суфле.
Уил се облегна назад и произнесе в унес:
— „Аз съм побъркан само при северозападен вятър, но щом духа откъм юг, различавам сокол от сойка“7.
— Джесамин, Теса любезно предложи да помогне, а в момента се нуждаем от всяко око — строго каза Джем. — Уил, не цитирай „Хамлет“. Хенри…
Джем се покашля.
— ХЕНРИ.
Хенри вдигна поглед, премигвайки.
— Да, скъпа? — той отново премигна, оглеждайки се. — Къде е Шарлот?
— Излезе, за да говори с Мълчаливите братя — каза Джем, който не изглеждаше ядосан от това, че Хенри го бе объркал с жена си. — Всъщност, страхувам се… че в известна степен съм съгласен с Джесамин.
— Слънцето залязва на запад — отвърна Уил, който очевидно бе чул предишния коментар на Джем.
— Но защо? — възкликна Теса. — Не можем да се откажем точно сега. Това би означавало да предадем Института на този ужасен Бенедикт Лайтууд.
— Ни най-малко не предлагам да не правим нищо, много добре разбирате това. Само че през цялото време се опитваме да разшифроваме какво ще направи Мортмейн. Опитваме се да предвидим бъдещето, вместо да се опитваме да разберем миналото.
— Знаем миналото на Мортмейн и плановете му — Уил махна с ръка към вестниците. — Роден е в Девън, бил е корабен хирург, станал е богат търговец, забъркал се е в черна магия и сега планира да управлява света с помощта на огромната си армия от механични създания. Не толкова нетипично за решителен и непоколебим млад мъж.
— Не мисля, че някога е казвал, че ще управлява света — прекъсна го Теса. — Само Британската империя.
— Благодаря за уточнението — каза Уил. — Исках само да отбележа, че знаем какъв е произходът на Мортмейн. Едва ли имаме вина, че не е особено интересен… — той внезапно замлъкна. — Хм.
— Какво „хм“? — попита Джесамин, като изнервено премести поглед от Уил към Джем. — Искам да ви кажа, че от начина, по който вие двамата общувате — сякаш си четете мислите — направо ме побиват тръпки.
— Хм — отвърна Уил. — Джем искаше просто да каже, и аз съм склонен да се съглася с него, че историята за живота на Мортмейн е някак твърде обикновена, някакви празни дрънканици. Малко лъжа, малко истина, но в нея едва ли има нещо, което може да ни помогне. Това са само неща, които той е съчинил и после е подхвърлил на вестниците, за да има какво да публикуват за него. Още повече, че изобщо не ни е грижа колко кораба притежава; искаме да знаем къде е учил черна магия и от кого.
— И защо мрази ловците на сенки — добави Теса.
6
Ал Джазари — арабски учен, конструирал през XII в. няколко автоматични машини, сред които кухненски уреди и програмируеми музикални автомати, задвижвани с вода. — Бел.прев.