— Шарлот — каза Бенедикт. — Уил. Госпожице Грей. За мен е удоволствие — той ги покани с жест да седнат на столовете, които се намираха пред бюрото. Гейбриъл се ухили ехидно на Уил, докато той сядаше. Уил го погледна спокойно и безизразно и след това отклони поглед. Без да подхвърли нещо саркастично, озадачена бе Теса. Без дори да го погледне хладно. Какво ставаше?
— Благодаря, Бенедикт — Шарлот, миниатюрна, с изправена стойка, се владееше отлично, — затова, че ни прие толкова бързо.
— Само че — засмя се той, — вие добре знаете, че не можете да направите нищо, за да предотвратите развръзката. Решението на Съвета не зависи от мен. Това е изцяло негово решение.
Шарлот наклони глава встрани.
— Все пак, Бенедикт, ти беше този, който стана причина всичко това да се случи. Ако не бе принудил консула Уейланд да разиграе това шоу с наказването ми, нямаше да се налага да се взема никакво решение.
Бенедикт присви тесните си рамене.
— О, Шарлот. Спомням си, когато беше Шарлот Феърчайлд. Беше очарователно малко момиченце и независимо от това дали ми вярваш или не, аз и сега държа на теб. Това, което правя, е единствено в интерес на Института и Клейва. Една жена не може да ръководи Института. Това не е в природата на жените. Ще си ми благодарна за това, когато си останеш вкъщи и с Хенри започнете да отглеждате следващата генерация ловци на сенки, както би следвало да бъде. Може и да съм уязвил гордостта ти, но в сърцето си знаеш, че съм прав.
Гърдите на Шарлот се издигаха и спускаха бързо.
— Смяташ ли, че ще е голямо бедствие, ако оттеглиш иска си, преди да бъде произнесено решението, и аз остана начело на Института?
— Е, това никой не може да го каже със сигурност, нали?
— О, не знам — отвърна Шарлот. — Но си мисля, че повечето членове на Съвета ще предпочетат да изберат жена, а не развратен негодник, който общува не само с долноземци, но и с демони.
Настъпи тишина. Нито един мускул не трепна върху лицето на Бенедикт. Както и върху лицето на Гидеон.
— Слухове и инсинуации — каза най-накрая той, но в кадифения му глас се усещаха остри нотки.
— Факти и наблюдения — отвърна Шарлот. — Уил и Теса бяха на последното ти парти, в Чезуик. И са станали свидетели на успешна сделка.
— Жената демон, с която се излежавахте на дивана — каза Уил. — Как бихте я нарекли: приятелка или бизнес партньор?
Очите на Бенедикт потъмняха.
— Арогантен хлапак…
— О, аз по-скоро бих казала, че е приятелка — обади се Теса. — Едва ли някой оставя бизнес партньорите си да му ближат лицето. Или може би греша. Какво ли разбирам аз от такива неща? Аз съм само една глупава жена.
Ъгълчетата на устните на Уил се извиха нагоре. Гейбриъл гледаше ококорено; Гидеон бе свел очи към пода. Шарлот остана напълно спокойна, с ръце в скута си.
— Доста лекомислено от ваша страна — каза Бенедикт и презрително махна с ръка към тях. Теса мярна нещо върху китката му, някаква сянка, подобна на дамска гривна, преди ръкавът му отново да я скрие, — да смятате, че Съветът ще повярва на някоя от лъжите ви. Ти — и той пренебрежително погледна към Теса — си долноземка и думите ти нямат никаква тежест. А ти — махна той към Уил — си напълно луд, при това дружиш с магьосници. Имам предвид не това маце тук, а Магнус Бейн. И когато те ме подложат на изпитанието на Меча на смъртните и аз опровергая твърденията ви, на кого мислите, че ще повярват тогава, на вас или на мен?
Уил си размени кратки погледи с Шарлот и Теса. Бе имал право, както и Теса, че Бенедикт не се страхува от Меча.
— Има и друго доказателство, Бенедикт — каза той.
— О, така ли? — устните на Бенедикт се изкривиха в подигравателна усмивка. — И какво е то?
— Доказателството е собствената ти отровена кръв — отвърна Шарлот. — Сега, когато ни посочи с ръка, видях китката ти. Докъде е стигнал обривът? Започва от торса, нали, и се разпростира по ръцете и краката…
— За какво говорите? — в гласа на Гейбриъл се долавяше смесица от ярост и безпокойство. — Татко?
— Демонска шарка — произнесе Уил с убедеността на човек, който знае, че е прав.
— Какво отвратително обвинение…
— Опровергай го тогава — каза Шарлот. — Вдигни ръкава си и ни покажи ръката си.
Един мускул около устата на Бенедикт потрепери. Теса не можеше да откъсне погледа си от него. Той не я ужасяваше като Мортмейн, но я отвращаваше, подобно на тлъст червей, пълзящ през градината. Наблюдаваше как той се завъртя към по-големия си син.