— Ти — озъби му се той — си им казал. Предал си ме.
— Да — отвърна Гидеон, вдигайки глава и изправяйки ръце. — И бих го направил отново.
— Гидеон? — бе Гейбриъл, гласът му прозвуча озадачено. — Татко? За какво говорите?
— Брат ти ни е предал, Гейбриъл. Разказал е за тайните ни на семейство Брануел — просъска той злобно. — Гидеон Артър Лайтууд — продължи той. Лицето му се бе състарило, бръчките около устата му бяха станали по-дълбоки, но гласът му не бе променен. — Предполагам, че добре си обмислил това, което си извършил, и това, което предстои да извършиш.
— Обмислим съм го — тихо отвърна Гидеон с ниския си глас. — Мисля за това, откакто ме извика от Испания. Когато бях дете, си мислех, че всички ловци на сенки живеят като нас. Осъждайки демоните в светлината на деня и побратимявайки се с тях под прикритието на нощта. Но сега разбрах, че това не е така. Това не е нашият път, татко; това е твоят път. Ти посрами и окаля името Лайтууд…
— Не е необходимо да изпадаш в мелодраматизъм…
— Мелодраматизъм ли? — обикновено спокойният глас на Гидеон бе изпълнен с презрение. — Татко, страхувам се за бъдещето на Анклава, ако Институтът попадне в ръцете ти. И те предупреждавам, че ще свидетелствам срещу теб в Съвета. Ще взема Меча на смъртните в ръцете си и ще кажа на Консула Уейланд защо смятам, че Шарлот е хиляди пъти по-подходяща от теб да управлява Института. Ще разкрия пред членовете на Съвета какво се случва тук всяка нощ. Ще им кажа, че работиш за Мортмейн. Ще им кажа и защо го правиш.
— Гидеон! — бе Гейбриъл, който остро прекъсна брат си. — Знаеш, че предсмъртното желание на майка ни бе ние да поемем Института. И че тя умря по вина на Феърчайлд…
— Това е лъжа — каза Шарлот. — Посегнала е на живота си, но не заради нещо, извършено от баща ми — погледна тя обвинително към Бенедикт. — А заради нещо, което вашият баща е извършил.
— Какво имате предвид? — извика Гейбриъл. — Защо говорите такива неща? Татко…
— Замълчи, Гейбриъл — гласът на Бенедикт бе твърд и властен, но за първи път в него се долавяше и страх, страх можеше да се прочете и в очите му. — Шарлот, какво искаш да кажеш?
— Знаеш много добре какво искам да кажа, Бенедикт — отвърна Шарлот. — Въпросът е дали искаш да го кажа на Клейва. И на децата ти. Знаеш какво би означавало това за тях.
— Мога да разпозная изнудването, Шарлот, когато го чуя — отпусна се назад Бенедикт. — Какво искаш от мен?
Уил бе този, който отговори, твърде нетърпелив да се сдържа повече:
— Оттегли претенциите си за Института. Изкажи се в подкрепа на Шарлот пред Съвета. Кажи им защо смяташ, че тя трябва да продължи да управлява Института. Ти умееш да говориш добре. Все ще успееш да измислиш нещо, сигурен съм.
Бенедикт премести погледа си от Уил към Шарлот. Бе изкривил устни.
— Това ли са условията ви?
Преди Уил да е успял да се обади повторно, Шарлот каза:
— Това не е всичко. Искаме да знаем как осъществяваше връзка с Мортмейн и къде е той сега?
Бенедикт възкликна неодобрително:
— Осъществявах връзка с него чрез Натаниъл Грей. Но след като го убихте, се съмнявам, че ще може да бъде извор на информация оттук нататък.
Шарлот изглеждаше неприятно изненадана.
— Искаш да кажеш, че никой освен него не знае къде е?
— Във всеки случай, не и аз — отвърна Бенедикт. — Мортмейн не е толкова глупав, не и по отношение на вас, във всеки случай. Искаше аз да оглавя Института, за да го атакува право в сърцето. Но това бе само един от многобройните му планове, една нишка от мрежата му. Много отдавна очаква това. Той ще завладее Клейва. И ще се добере до теб — погледът му се спря на Теса.
— Какво възнамерява да прави с мен? — попита Теса.
— Не знам — отвърна Бенедикт с лукава усмивка. — Знам само, че през цялото време се интересуваше дали си добре. Бе толкова загрижен и така се вълнуваше, както би се вълнувал младоженец.
— Каза, че ме е създал. Какво е имал предвид? — отново попита Теса.
— Нямам никаква представа. Грешите, ако смятате, че съм му бил доверен приятел.
— Да — каза Уил, — вие двамата едва ли имате много общо, като изключим склонността ви към жени демони и към порока.
— Уил — сопна му се Теса.
— Нямах предвид теб — отвърна Уил, явно изненадан. — Имах предвид клуба „Пандемониум“…
— Ако сте свършили с намеците си — каза Бенедикт, — бих искал да изясня нещо на сина си. Гидеон, трябва да ти е ясно, че ако продължиш да подкрепяш Шарлот Брануел, повече не си добре дошъл в дома ми. Неслучайно е казано, че човек не бива да залага само на един кон.