Той се дръпна назад, останал без дъх.
— Нямах намерение да направя така, че…
Тя се усмихна.
— Мисля, че имаше, Джеймс.
— Не и преди да те видя — каза той. — Възнамерявах само да те попитам мога ли да те съпроводя до трапезарията. Но ти изглеждаш толкова красива — той докосна косата й. — Страхувам се, че толкова много страст може да ти се стори отблъскваща, като дърво през есента, на което са му опадали листата.
— Е, добре — каза тя. — Можеш да ме съпроводиш до трапезарията.
— Благодаря — той прокара пръсти по скулите й. — Помислих си, че ще се събудя тази сутрин и това, че ми каза „да“ ще е само сън. Но не е. Нали? — очите му се взираха в лицето й.
Тя поклати глава. Усещаше сълзи в гърлото си и бе доволна, че е с ръкавици, които скриваха раната от изгарянето върху лявата й ръка.
— Съжалявам, че сделката е толкова неизгодна за теб, Теса — рече той. — Във времето, имам предвид. Да се обвържеш с умиращ мъж, когато си само на шестнайсет…
— Ти си само на седемнайсет. Имаме достатъчно време, за да открием лекарство — прошепна тя. — И ще го направим. Ще открием лекарство. Аз ще съм с теб. Завинаги.
— Сега вече вярвам в това — каза той. — Когато две души са като една, те са заедно на щурвала. Роден съм на този свят, за да те обичам, и ще те обичам и в следващия живот, и в този след него.
Тя си помисли за Магнус. Завързани сме със златна верига към този живот и се страхуваме от това, което е отвъд пропастта.
Вече знаеше какво бе имал предвид. Безсмъртието бе дар, но то си имаше цена. За какво ми е да съм безсмъртна, помисли си тя, когато имам само този, този единствен живот. Няма да се преобразя и да се преродя като теб, Джеймс. Няма да те видя в небесата, на пейката при свещената река или в какъвто и да е следващ живот.
Но не го каза. Това би го наранило и ако бе сигурна в нещо, то това бе, че изпитваше неудържимо желание да го предпази от това, което би го наранило, да застане между него и разочарованието, между него и болката, между него и смъртта, и да се бори с тях, както Бодицея се бе съпротивлявала срещу настъпващите римляни. Вместо това тя протегна ръка и докосна бузата му и той доближи лице до косата й, пълна с цветя с цвета на очите на Уил, и те останаха прегърнати, докато звънецът за вечеря не иззвъня повторно.
Бриджет, която можеше да бъде чута да пее мрачно в кухнята, бе надминала себе си в трапезарията, слагайки свещи в сребърни свещници навсякъде, така че цялата стая бе ярко осветена. Рози и орхидеи плуваха в сребърни купи върху бялата ленена покривка. Хенри и Шарлот се бяха настанили начело на масата. Гидеон, във вечерно облекло, седеше, вперил очи в Софи, която влизаше и излизаше от стаята, но тя упорито избягваше погледа му. До него седеше Уил.
Обичам Джем. Ще се омъжа за Джем. Теса си повтаряше това през целия път по коридора, само че се случи нещо по-различно; сърцето й болезнено се преобърна в гърдите, когато видя Уил. Не бе го виждала във вечерно облекло от нощта на бала и независимо че имаше блед и измъчен вид, изглеждаше възмутително красив.
— Готвачката ви винаги ли пее? — ужасено питаше Гидеон, когато Джем и Теса влязоха. Хенри вдигна поглед и виждайки ги, се усмихна лъчезарно с цялото си лице, осеяно с лунички.
— Вече се чудехме къде сте — започна той.
— Теса и аз имаме да ви казваме нещо — изстреля Джем. Ръката му потърси ръката на Теса и я взе в своята; тя се вцепени, когато три изненадани лица се обърнаха към тях — четири, ако се брои и това на Софи, която точно влизаше в трапезарията. Уил остана на мястото си, вперил очи в сребърната купа пред себе си; в нея плуваше една бяла роза и той сякаш смяташе да се взира в нея, докато не потънеше. В кухнята Бриджет все още пееше една от ужасяващите си тъжни песни; думите й стигаха до тях през вратата.
Иска ми се да я убия, помисли си Теса. Трябва ли да пее песен за това.
— Е, вече можете да ни кажете — каза Шарлот, усмихвайки се. — Не ни оставяйте да изгаряме от нетърпение, Джем!
Джем вдигна сплетените им ръце и каза:
— Теса и аз сме сгодени и ще се женим. Аз й направих предложение и тя прие.
Настъпи напрегната тишина. Гидеон изглеждаше изумен — Теса почти изпита съжаление към него, по някакъв странен начин — а Софи, която държеше в ръце кана със сметана, бе останала с отворена уста. Хенри и Шарлот изглеждаха напълно слисани. Никой от тях не бе очаквал това, помисли си Теса; въпреки че Джесамин бе казала, че майката на Теса е била ловец на сенки, тя все пак бе долноземка, а ловците на сенки не можеха да се женят за долноземци. Не бе отчела това. Бе си мислила, че ще кажат на всекиго поотделно, предпазливо, а сега Джем го изтърси пред всички в пристъп на щастие. Помисли си: О, моля ви, усмихнете се. Моля ви, поздравете ни. Моля ви, не му разваляйте удоволствието. Моля ви.