Както и в „Ангел с часовников механизъм“, така и в „Принц с часовников механизъм“, Лондон е — доколкото съм успяла да го постигна — смесица от реалното и измисленото, от общоизвестно и позабравено. (Например в Уестминстърското абатство наистина съществува Съкровищница.) Географията на реално съществувалия викториански Лондон е съхранена във възможно най-голяма степен, в някои случаи обаче това не бе възможно.
За тези, които се питат за Института: наистина е имало църква, която се е наричала „Малките Вси Светии“, изгоряла по време на Големия пожар в Лондон през 1666 г. Тя се е намирала обаче на „Ъпер Темз Стрийт“, а не където съм я сложила аз, на „Флийт Стрийт“. Тези, които познават Лондон, ще разпознаят местонахождението на Института и острия му връх, както и любимата на вестникари и журналисти църква „Сейнт Брайд“, която не е спомената в „Адските устройства“, тъй като мястото й е заето от Института. За тези, които се питат за Института в Йорк, ще кажа, че той е разположен в църквата „Света Троица“ на Гудрамгейт, църква в Йорк, която все още можете да откриете и разгледате.
Колкото до къщата на Лайтууд в Чезуик, през XVI и XVII век се е смятало, че Чезуик е достатъчно отдалечен от Лондон, за да бъде убежище от градската мръсотия и епидемии, и богатите семейства са имали имения там. Къщата на семейство Лайтууд представлява свободна възстановка на известната Вила в Чезуик. Що се отнася до къщата на номер 16 на „Чейни Уок“, където живее Улси Скот, по това време там са живеели Алджернон Чарлз Суинбърн53, Данте Гейбриъл Росети54 и Джордж Мередит55, които я наемали съвместно. Те били част от движението на прарафаелитите и биха оценили по достойнство мотото върху пръстена на Улси — „изкуство заради самото изкуство“ или „чисто изкуство“.
За тези, които се питат какво казва Уил на Теса, непосредствено преди да влязат в имението в Чезуик, Caelum denique е бойният призив на кръстоносците и означава „Небесата най-сетне!“
Майко, татко и моя малка сестричке,
Днес е седемнайсетият ми рожден ден. Знам, че пишейки ви това писмо, нарушавам Закона. Знам, че най-вероятно ще скъсам това писмо, когато го завърша, както правя на всеки свой рожден ден, откакто навърших дванайсет. Но независимо от това го пиша, за да ознаменувам събитието, както някой, който всяка година посещава гроба на любим човек, за да го помене. За да не се превърнем в мъртъвци един за друг.
Чудя се дали, когато се събудите тази сутрин, ще си спомните, че на днешния ден преди седемнайсет години ви се е родил син. Чудя се дали си спомняте за мен и дали се опитвате да си представите какъв е животът ми тук, в Института в Лондон. Съмнявам се, че можете да си го представите. Всичко е толкова различно от къщата ни, заобиколена от планини, великолепното ясносиньо небе и безкрайната зеленина. Тук всичко е черно, сиво или кафяво и залезите са обагрени със сажди и кръв.
Чудя се дали се тревожите за мен. Дали не съм самотен или, както мама винаги се тревожеше, дали не ми е студено или дали отново съм излязъл без шапка в дъжда. Тук никой не се безпокои за такива дреболии. Има толкова много неща, които биха могли да ни убият всеки момент, така че това, че си пипнал настинка едва ли има някакво значение.
Чудя се дали сте разбрали, че ви чувах, когато бяхте дошли за мен, когато бях на дванайсет. Скрих се под леглото, за да не чувам как ме викате по име. Но ви чувах. Чувах как мама викаше малкото си момче. Хапех до кръв ръцете си, но не слязох долу, и Шарлот вероятно ви е отпратила. Мислех, че може би ще дойдете отново, но вие не го направихте. Всички Херондейл са толкова упорити.
Спомням си въздишката на облекчение, която се изтръгваше от вас всеки път, когато Съветът идваше да ме попита дали искам да стана нефилим и да напусна семейството си, и всеки път аз казвах „не“ и ги отпращах. Чудя се дали знаете, че бях изкушен от идеята за живот, изпълнен със слава, битки и убийства в защита на най-близките си, както се полага на един мъж. Това е в кръвта ни: влечението към серафимските ками и стилитата, към Знаците и чудовищата.
Чудя се защо си напуснал нефилимите, татко; чудя се защо мама не е избрала да се извиси и да стане ловец на сенки. Може би ги смятате за жестоки или студени? Аз не ги смятам за такива. Шарлот е особено мила към мен, без да знае, че ни най-малко не го заслужавам. Хенри е доста луд, но всъщност е добър човек. Той би разсмял Ѐла. Не бих могъл да кажа особено добри неща за Джесамин, но тя е безобидна. Но както не мога да кажа добри неща за Джесамин, така и не мога да спра да възхвалявам Джем — той е братът, който татко винаги е смятал, че трябва да имам, кръв от кръвта ми, въпреки че не сме роднини. Независимо че може би съм загубил всичко друго, поне спечелих приятелството му. Отскоро си имаме и попълнение. Името й е Теса. Хубаво име, нали? Спомням си цвета на облаците, които идваха откъм океана и се носеха над планините — точно като онези облаци е и цветът на нейните очи.
54
Данте Гейбриъл Росети (1828–1882) — английски поет, преводач, илюстратор и живописец. — Бел.прев.