— Не се безпокой. Уил го няма — каза Джем на Гейбриъл, който оглеждаше стаята. Гейбриъл го погледна свъсено, но Джем вече бе успял да се обърне към Гидеон и любезно го питаше: — Кога се върна от Мадрид?
— Татко ме извика преди няколко дни — гласът му прозвуча неутрално. — Семейни дела.
— Надявам се, че всичко е добре.
— Всичко е сравнително добре, благодаря, Джеймс — отвърна Гейбриъл, гласът му прозвуча насечено. — А сега, преди да пристъпим към днешното обучение, трябва да се запознаете с двама души.
И той обърна глава и извика:
— Господин Танер, госпожице Дейли! Елате, моля.
Чуха се стъпки и в стаята влязоха двама непознати, нито един от тях не бе в униформа. И двамата бяха облечени в дрехи на слуги. Едната от тях бе млада жена, която напълно отговаряше на определението „с едър кокал“ — костите й изглеждаха твърде големи за кльощавото й непохватно тяло. Косата й бе яркочервена, събрана на тила в кок и скрита под скромна шапка. Ръцете й бяха червени и протрити. Според Теса бе на около двайсет. Зад нея стоеше млад мъж с тъмнокестенява къдрава коса, мускулест и слаб.
Софи си пое рязко въздух.
— Томас…
Младият мъж се почувства ужасно неловко.
— Аз съм братът на Томас, госпожице. Сирил. Сирил Танер.
— Това са заместниците на слугите, които загубихте. Съветът обеща да ви ги изпрати — каза Гейбриъл. — Сирил Танер и Бриджет Дейли. Съветът разпореди да ги вземем от Кингс Крос11 и да ги доведем тук и ние, разбира се, го направихме. Сирил ще замести Томас, а Бриджет ще замести готвачката ви Агата. И двамата са обучени във видни семейства на ловци на сенки и имат отлични препоръки.
По лицето на Софи избиха червени петна. Но преди тя да успее да каже нещо, Джем промълви бързо:
— Никой няма да замести Агата и Томас за нас, Гейбриъл. Те бяха наши приятели, не само слуги. — После кимна към Бриджет и Сирил. — Не искам да обидя никого.
Бриджет само премигна с кафявите си очи.
— Не съм се обидил — каза Сирил. Гласът му приличаше на гласа на Томас, но бе някак по-мрачен. — Томас бе мой брат. Никой не може да го замести и за мен.
В стаята настъпи неловка тишина. Гидеон се облегна със скръстени ръце на една от стените, лицето му бе леко свъсено. Имаше приятна външност, както и брат си, помисли си Теса, но свъсените вежди го загрозяваха.
— Много добре — каза Гейбриъл в настъпилата тишина. — Шарлот ни помоли да ги доведем тук, за да се запознаете. Джем, можеш да ги придружиш до гостната, Шарлот те чака там с инструкции.
— Те не се ли нуждаят от тренировки? — отвърна Джем. — Бихте могли да обучавате както Теса и Софи, така и Бриджет и Сирил.
— Както вече каза Консулът, те са доста добре обучени от предишните семейства, в които са били — каза Гидеон. — Искаш ли да ти го демонстрират?
— Не мисля, че е необходимо.
Гейбриъл се ухили.
— Хайде ела, Карстерс, момичетата ще могат да видят, че един мундан може да се бие също толкова добре, колкото и един ловец на сенки, когато е добре обучен. Сирил?
Той пристъпи към стената, като си придаваше важност, избра два дълги меча и хвърли единия на Сирил, който ловко го улови и пристъпи напред към центъра на стаята, където бе начертан кръг.
— Знаем това — промърмори Софи, толкова тихо, че само Теса я чу. — Томас и Агата също бяха обучени.
— Гейбриъл само се опитва да те ядоса — каза Теса, също шепнешком. — Не му се връзвай.
Софи стисна зъби, когато Гейбриъл и Сирил се срещнаха в центъра на стаята, а мечовете им проблеснаха.
Теса трябваше да се съгласи, че имаше нещо изключително красиво в начина, по който пристъпваха в кръг един срещу друг, а мечовете им свистяха във въздуха. Неясно кълбо от черно и сребристо. Звънтящият звук на метал, начинът, по който се движеха, толкова бързо, че тя едва успяваше да проследи движенията им. И, разбира се, Гейбриъл бе по-добър; това бе ясно дори и за човек, който не бе обучен. Рефлексите му бяха по-бързи, движенията по-изящни. Не беше битка в истинския смисъл на думата; Сирил, чиято коса се бе залепила върху челото, даваше всичко от себе си, докато Гейбриъл само маркираше. Накрая, когато Гейбриъл с небрежно движение на китката си го обезоръжи, запращайки меча му на земята, Теса се изпълни с негодувание към държанието му. Никой човек не бе по-добър от един ловец на сенки. Това ли бе посланието?
Върхът на меча му се закова на сантиметър от гърлото на Сирил, който вдигна ръка в знак, че се предава. На лицето му заигра широка усмивка, толкова напомняща за усмивката на брат му.