— Предавам се.
Последва някакво бързо движение. Гейбриъл нададе слаб вик и се свлече надолу. Мечът се изплъзна от ръката му. Тялото му се удари в пода, а Бриджет коленичи върху гърдите му с лице, разкривено в гримаса. Бе се промъкнала зад гърба му и го бе препънала, преди останалите да се усетят. Измъкна малка кама от корсета си и я доближи до гърлото му. Гейбриъл я гледаше изумено, премигвайки със зелените си очи. След това започна да се смее.
В този момент Теса го харесваше повече, отколкото когато и да било преди.
— Много впечатляващо — провлачи откъм вратата познат глас.
Теса се обърна. Бе Уил, който изглеждаше, както би казала леля й, сякаш го бяха влачили през храсти. Ризата му бе скъсана, косата му бе в безпорядък, а около очите му се виждаха червени кръгове. Той се наведе, вдигна меча на Гейбриъл и посочи към Бриджет с насмешливо изражение.
— А може ли да готви?
Бриджет бързо се изправи на крака, бузите й пламтяха. Гледаше към Уил по начина, по който момичетата го гледаха винаги — с леко отворена уста, сякаш не вярваше на очите си. Теса искаше да й каже, че Уил изглежда много по-добре, когато не е толкова мръсен, и че да се впечатлява от красотата му е все едно да се впечатлява от острия като бръснач връх на шпага — опасно и неразумно. Но защо ли да го прави, когато тя и сама бързо щеше да го разбере.
— Аз съм великолепна готвачка, господине — каза тя с напевен ирландски акцент. — Предишните ми господари нямаха оплаквания.
— Боже, ирландка ли си? — каза Уил. — А умееш ли да готвиш неща, в които да няма картофи? Имахме една ирландска готвачка, когато бях момче. Пай с картофи, пюре от картофи, картофи със сос от картофи…
Бриджет гледаше Уил слисано. Междувременно Джем бе успял да прекоси стаята и го хвана за ръката.
— Шарлот иска Сирил и Бриджет да слязат в приемната. Хайде да им покажем къде се намира.
Уил се поколеба. Гледаше към Теса. Тя преглътна, бе усетила сухота в гърлото си. Той я гледаше така, сякаш имаше да й казва нещо. Гейбриъл, който им хвърли бърз поглед, изкриви лице в усмивка. Очите на Уил потъмняха, той се обърна — ръката на Джем го водеше към стълбището — и се отдалечи. Бриджет и Сирил излязоха от вцепенението си и ги последваха.
Когато Теса погледна към центъра на стаята, видя, че Гейбриъл е взел един от ножовете и го подава на брат си.
— А сега — каза той, — е време да започнем обучението, какво ще кажете, госпожици?
Гидеон взе ножа.
— Esta es la idea más estúpida que nuestro padre ha tenido — каза той. — Nunca.
Софи и Теса се спогледаха. Теса не бе напълно сигурна какво точно каза Гидеон, но estúpida й звучеше доста познато. Предстоеше им дълъг ден.
Прекараха следващите няколко часа като изпълняваха упражнения за балансиране и блокиране. Гейбриъл се зае с обучението на Теса, а Софи бе прикрепена към Гидеон. Теса не бе съвсем сигурна, но усещаше, че Гейбриъл е избрал нея, за да дразни Уил, независимо дали Уил се досещаше за това или не. Всъщност той не бе лош учител — бе много спокоен и нямаше нищо против да вдига отново и отново оръжията, които тя изпускаше, докато й показваше как да ги държи правилно, освен това я хвалеше, когато направеше нещо добре. Тя бе твърде съсредоточена върху това, което трябваше да прави, за да забележи дали Гидеон е толкова вещ в обучаването на Софи, но от време на време го чуваше да мърмори на испански.
Когато обучението приключи и тя се изкъпа и преоблече за вечеря, усети, че е гладна по начин, неподобаващ за една дама. За щастие, въпреки страховете на Уил, се оказа, че Бриджет умее да готви, при това доста добре. За вечеря тя сервира на Хенри, Уил, Теса и Джем топло печено със зеленчуци и сладкиш със сладко и яйчен крем. Джесамин остана в стаята с главоболието си, а Шарлот бе отишла в Града от кости, за да разгледа лично архива с обезщетенията.
Бе странно, че Софи и Сирил влизаха и излизаха от трапезарията с подноси с храна, а Сирил режеше месото, точно както го бе правил Томас преди. Софи мълчаливо му помагаше. Теса не можеше да не си помисли колко трудно й бе на Софи — Агата и Томас бяха най-близките й приятели в Института. Но когато се опитваше да я погледне в очите, Софи отклоняваше погледа си.
Теса си спомни изражението на Софи, когато Джем бе болен последния път, начина, по който мачкаше бонето си, с надеждата да получи информация за него. Изпитваше непреодолимо желание да поговори с нея за това, но знаеше, че тя никога няма да приеме. Любовта между мунданите и ловците на сенки беше забранена; майката на Уил бе мунданка и баща му е бил принуден да напусне ловците на сенки, за да бъде с нея. Трябва да е бил много влюбен, за да се реши на подобно нещо. Теса нямаше усещането, че Джем държи толкова много на Софи. И после болестта му…