— Теса — тихо каза Джем. — Добре ли си? Изглеждаш така, сякаш си на хиляди километри оттук.
Тя му се усмихна.
— Само съм уморена. Обучението… не съм свикнала с него.
Беше истина. Ръцете я боляха от тежките тренировъчни мечове, помисли си, че със Софи бяха направили малко повечко упражнения за баланс и блокиране, краката също я наболяваха.
— Мълчаливите братя правят един мехлем, който помага при болки в мускулите. Почукай на вратата ми, преди да си легнеш, и ще ти дам от него.
Теса се изчерви едва забележимо, после се зачуди защо се бе изчервила. Ловците на сенки бяха доста странни. Бе влизала вече в стаята на Джем, бе оставала насаме с него, при това само по нощница, и това не породи никакво безпокойство у никого. Това, което той направи сега, бе да й предложи малко лекарство, но тя усети как лицето й пламва, и по всичко изглежда той го забеляза и също пламна, при това доста видимо, като се има предвид бледата му кожа. Теса бързо отклони поглед и улови погледа на Уил, който ги наблюдаваше, сините му очи гледаха открито и мрачно. Единствено Хенри, който гонеше с вилицата си меките грахови зърна из чинията си, не забелязваше какво става край него.
— Много ти благодаря — каза тя. — Ще го направя.
В този момент в стаята влетя Шарлот, тъмната й коса се бе изплъзнала изпод фуркетите и къдриците й стърчаха в безпорядък, в ръцете си стискаше дълъг свитък хартия.
— Открих го! — извика тя и се строполи без дъх на стола до Хенри. Бледото й лице бе порозовяло от напрежение. Тя се усмихна към Джем.
— Ти се оказа прав за архива с обезщетенията. Порових няколко часа и го открих.
— Нека погледна — каза Уил, оставяйки вилицата си. Едва се бе докоснал до храната си, забеляза Теса. Пръстенът с форма на птица проблесна върху пръста му, когато протегна ръка към свитъка в ръцете на Шарлот.
Тя добродушно го плесна през ръката.
— Не, ще го разгледаме всички заедно. Все пак идеята беше на Джем, нали?
Уил се намръщи, но не каза нищо. Шарлот разгърна свитъка върху масата, разбутвайки чашите за чай и празните чинии, за да отвори място, а останалите станаха и се скупчиха около нея, вперили поглед в документа. Листът приличаше повече на пергамент, изписан с тъмночервено мастило, подобно на цвета на руните върху робите на Мълчаливите братя. Беше на английски, но нечетлив и пълен със съкращения. Теса не можеше да разбере абсолютно нищо.
Джем се наведе надолу, бе съвсем близо до нея, рамото му докосна нейното, докато четеше. Изражението му бе замислено.
Тя обърна глава към него; кичур светла коса погъделичка лицето й.
— Какво пише в него? — прошепна тя.
— Това е молба за обезщетение — отвърна Уил, без да обръща внимание на това, че тя бе задала въпроса си към Джем. — Изпратена е до Института в Йорк през 1825 година от Аксел Холингуърт Мортмейн, който иска обезщетение за смъртта на родителите си Джон Тадиъс и Ан Евелин Шейд, десетилетие по-рано.
— Джон Тадиъс Шейд — каза Теса. — Дж. Т. Ш. Инициалите върху часовника на Мортмейн. Но ако е техен син, защо не носи фамилията им.
— Шейд са били магьосници — отвърна Джем, продължавайки да чете. — И двамата. Не е бил техен роден син; вероятно са го осиновили и са запазили мунданското му име. Това се случва от време на време — очите му проблеснаха срещу Теса, след това той отклони поглед; тя се чудеше дали си спомня разговора им в музикалната стая, когато си говореха, че магьосниците не могат да имат деца.
— Казва, че е започнал да изучава черна магия по време на пътуванията си — рече Шарлот. — Но ако родителите му са били магьосници…
— Приемните му родители — каза Уил. — Убеден съм, че е знаел към кого от Долния свят да се обърне, за да го научи на черна магия.
— Неоправдана смърт — със слаб глас каза Теса. — Какво означава това всъщност?
— Означава, че той смята, че ловците на сенки са убили родителите му, без те да са нарушили законите — отвърна Шарлот.
— Какви закони се предполага, че са нарушили?
Шарлот се намръщи.
— Споменава се нещо за противоестествени и незаконни взаимоотношения с демони — което не означава нищо — и че са обвинени в създаването на оръжие, което може да унищожи ловците на сенки. Присъдата за това би трябвало да е смърт. Така е било преди Съглашението, би трябвало да си спомняте. Ловците на сенки са можели да убиват долноземци дори и само при подозрение, че са нарушили закона. Може би затова в документа тук не се казва нищо по същество и липсват подробности. Мортмейн е подал молбата си за компенсация до Института в Йорк под ръководството на Алойзиъс Старкуедър. Не е искал пари, искал е виновните ловци на сенки да бъдат съдени и наказани. Но му е отказан процес, тук в Лондон, с основанието, че семейство Шейд „без съмнение“ са виновни. Това е всичко, за което се споменава тук. Това е само кратък запис за събитието, а не подробният документ, който вероятно се намира в Института в Йорк — Шарлот отмахна от челото си влажната си коса. — Така че вече бих могла да обясня омразата на Мортмейн към ловците на сенки. Имаше право, Теса. Било е, и е, лично.