— Ще го сторя — обеща Кейн. — А също ще говоря и с Талбот. Бяхме заедно с него в Оксфорд и мисля, че ще прояви разбиране към мен.
— Аз ще разговарям с татко — съобщи Колин. — Той ще трябва да пази Катрин, докато заловим този мръсник.
Алесандра търпеливо чакаше да чуе какви задачи ще й постави Колин. След няколко минути тя започна да се безпокои и като побутна Колин и го запита:
— А мен забрави ли ме?
— Не.
— Тогава, какви са моите задачи, Колин?
— Почини си, скъпа.
— Да си почина?
Алесандра изглеждаше вбесена. Колин нямаше намерение да спори с нея. Кейн са накани да тръгва. Повдигна жена си от скута си и се изправи. Натан също стана и се отправи към вратата.
— Ела, Алесандра, имаш нужда от сън.
Тя определено нямаше нужда от сън — бе повече от сигурна и ако не бе толкова изтормозена от събитията, положително щеше да му го заяви. Споренето с Колин изискваше издръжливост, а такава почти не й бе останала. Тежкият разговор я бе изчерпал напълно.
Кейн й се усмихна. Алесандра не искаше той да я мисли за болнава и слабовата, при това знаеше, че той е чул как Колин настоя тя да си почине. Тя пъхна един лист в ръцете му и каза:
— Тук съм написала други мотиви, които може би ще искаш да разгледаш и обмислиш.
И преди Кейн да й отговорил, тя добави:
— Малко съм изморена, само защото Колин и аз си лягаме твърде късно заради приемите. Той също е много изтощен.
Кейн й намигна. Тя не разбра какво означаваше това. В този момент Колин я хвана под ръка и я поведе нагоре по стълбите. Фленаган изпрати гостите.
— Защо ме третираш като някакъв инвалид!? — попита го Алесандра, когато влязоха в нейната спалня и Колин разкопча роклята й.
— Изглеждаш ми много уморена — каза той, — а освен това обичам да те събличам.
Беше невероятно нежен с нея. След като Алесандра остана по бялата копринена риза, Колин се наведе, отметна косите й и целуна нежно врата й. После отдръпна завивките и я побутна в леглото.
— Само ще си почина малко — каза тя. — Не смея още да заспя.
Той се наведе над леглото и я целуна по челото.
— Защо да не заспиш?
— Защото ако сега заспя, няма да мога да спя през нощта.
Колин се отправи към вратата и каза:
— Добре, скъпа, само си почини.
— А ти нямали също да отпочинеш?
Той се разсмя.
— Не. Аз си имам работа.
— Съжалявам, съпруже.
Той тъкмо бе отворил вратата и се обърна назад.
— За какво съжаляваш?
— Винаги ми се струва, че ти преча да работиш. Извини ме, ако е така.
Той кимна, после тръгна да излиза и изведнъж промени намерението си. Върна се и приседна на крайчеца на леглото. Беше странно да му се извинява за това, че му се меси и той искаше да й го каже. В крайна сметка бе негова съпруга, а не някоя далечна роднина.
Все пак той не каза нито една дума. Трябваше по-късно да й обясни кога е необходимо да се вслушва в думите му. Тя вече бе заспала. Колин се почуди колко бързо можеше да заспи Алесандра и до известна степен се почувства виновен за това, че я бе извеждал всяка вечер до късно. Господи, тя изглеждаше толкова крехка и уязвима.
Колин не знаеше колко време е прекарал до леглото й, съзерцавайки я. Умът му бе обзет от мисълта, че трябва да я защити. Никога досега не я бе усещал като нещо свое… благословено при това — помисли си той.
Тя го обичаше.
О, Господи, колко я обичаше той. Тази истина не се прокрадна изненадващо в съзнанието му, нито пък го смаза с тежестта си, макар че картинката, която представляваше в момента, сигурно би го разсмяла, ако можеше да се види отстрани. Отдавна знаеше, че я обича, макар че проявяваше странна упоритост, когато отказваше открито да й го признае. Само Бог знаеше, че е влюбен в нея до уши. От онзи момент, в който я видя за първи път, той бе действал предпазливо и внимателно. Не беше възможно да се предпази от желанието да я има и дълго време бе убеден, че е обхванат от похотливи чувства и мисли. Но след известно време вече знаеше добре, че не е само похот.
О, да, любовта му към нея бе отдавна. Не можеше да осъзнае защо тя го обикна. Ако бе будна в този момент, той навярно щеше да й зададе този въпрос. Може би щеше да живее добре и с някой друг. Някой с титла… със земи и наследства… някой със здраво и мощно тяло.
Колин не се мислеше за романтик. Беше разсъдлив и практичен мъж, който бе отгатнал, че ще постигне успех, само ако работи здраво и упорито. В едно малко ъгълче на мозъка му се бе приютила мисълта, че Господ му е обърнал гръб. Беше необосновано като идея, но се появи след като едва не изгуби крака си. Спомни си как лекарят обясняваше, че ще се наложи ампутация на крайника, спомни си и яростната зашита на своя приятел. Натан нямаше да позволи кракът на Колин да бъде докоснат от доктор Уинтърс, но у Колин завинаги остана страха, който се появяваше винаги преди да заспи, от това дали като се събуди ще бъде здрав и читав.