Алесандра реши да се подчини. Избърса сълзите си с опакото на дланите си и се приближи до леглото. Седна, подгъна ръце в скута си и наведе глава надолу.
— Да не би внезапно да си престанала да ме обичаш?
Колин не можеше да прикрие тревогата и вълнението в гласа си. Тя до такава степен се изненада от въпроса му, че погледна към лицето му и каза:
— Не, разбира се, че не съм престанала да те обичам.
Колин кимна удовлетворен и облекчен от искрения й отговор. Той се изправи и се приближи до нея.
— Няма никакъв чичо Албърт, нали?
Смяната на темата на разговора им я обърка.
— Какво общо има Албърт с моята молба да ме пуснеш да си ида у дома?
— По дяволите, тук е твоят дом!
Алесандра отново приведе глава надолу. Колин вече съжаляваше за изблика на гнева си и си пое дълбоко въздух, за да се успокои.
— Алесандра, искам от теб само да ми отговориш на въпроса.
Алесандра се позамисли дали да каже истината все пак и накрая продума:
— Така е, няма никакъв чичо Албърт.
— И аз си мислех така.
— Защо си го мислеше?
— Защото никога не са пристигали писма от такъв мъж, а аз те чух веднъж да казваш на Кейн, че си получила официално писмо. Ти си го съчини този чичо и аз мисля, че знам защо.
— Наистина не ми се говори за това точно сега. Уморена съм, а и вече е десет часа.
Колин обаче нямаше никакво намерение да й разреши да се измъкне.
— Днес спа повече от четири часа — припомни й той.
— Трябваше да си наваксам.
— Дрейсън нямаше да приеме ордери от жена, нали? Затова си измислила чичо Албърт един много изгоден за случая аскет, който по една случайност има същите като твоите инициали.
— Да — каза тя примирено.
Колин се намръщи.
— Прикриваш интелигентността си, нали Алесандра? Очевидно имаш способности да работиш на този пазар, но вместо да се хвалиш със собствената си схватливост и умения, ти предпочете да измислиш един мъж, който е можел да изтегли кредита.
Тя го погледна намръщено и отсече:
— Мъжете признават думата на други мъже. Не е приемливо една жена да има подобни интереси, Просто не е прието и толкова, Не е умение или схватливост, Колин. Аз чета списанията и слушам предложенията на Дрейсън. Не е необходимо да имаш гениален мозък, за да се ръководиш от напътствията и съветите на Дрейсън.
— Ще се съгласиш ли поне, че си горе-долу интелигентна и повечето от нещата можеш да ги погледнеш откъм позицията на логиката и разсъдъка.
Алесандра не можеше да се досети накъде бие Колин. Той се държеше повече от непочтително и тя не можеше да разбере кои са причините за това.
— Да, съгласна съм, че съм сравнително интелигентна.
— Тогава защо, за Бога, не успя при наличието на толкова очевидни факти да схванеш, че те обичам?
Алесандра разтвори широко очите си и се облегна назад. Тя отвори уста да каже нещо, но не можа да си спомни какво точно бе то.
— Обичам те, Алесандра!
Толкова трудно бе да се произнесат тия думи, които означаваха онова, което Колин чувстваше със сърцето си, но щом веднъж ги каза, той се почувства невероятно освободен. Той се усмихна на жена си и повтори думите отново.
Алесандра стана от леглото и се намръщи.
— Ти не ме обичаш! — заяви тя.
— Повече от сигурен съм, че те обичам — повтори той. — Прояви малко разум…
— Аз проявих разум, когато трябваше — прекъсна го тя — и стигнах до обратното заключение.
— Скъпа…
— Да не си посмял да ме наричаш така — извика тя.
Колин се протегна към нея, но тя му се изплъзна като седна отново на леглото.
— Колко пъти съм размисляла над всичко. Да ти съобщя ли изводите си?
Алесандра не му остави време да отговори.
— Ти обърна гръб на всичко, което трябваше да ти дам. Твърде нелогично щеше да бъде от моя страна да допусна, че ме обичаш.
— Аз какво? — попита той, слисан от укора и неприязънта в гласа й.
— Ти отхвърли всичко — изшептя тя.
— Какво по-точно? — Какво по-точно съм отхвърлил?
— Моята титла, моята обществена позиция, наследството ми — дори и помощта, която ти предложих за компанията.
Той най-после схвана. Придърпа я към себе си и я обхвана с ръце. Алесандра се опита да го отблъсне. Двамата паднаха върху леглото. Колин я предпази от тежестта си при падането. Той затисна долната част на тялото й с краката си и се подпря, така че да може да я вижда добре.
Косите й се разпиляха по възглавниците, а очите й, още влажни от незасъхналите сълзи, го накараха да усети уязвимостта и беззащитността й. Мили Боже, колко бе хубава — дори когато го гледаше гневно!
— Обичам те, Алесандра! Аз взех всичко, което можеше да ми дадеш.