Тя се опита да оспори думите му, но Колин й попречи. Постави леко ръка на устните й и продължи:
— Нищо ценно не съм отритнал. Ти ми предложи всичко, което някой мъж би могъл да пожелае. Ти ми даде любовта си, доверието си, верността си, съзнанието си, сърцето си и тялото си.
Нито едно от тези неща не е материално, скъпа, и дори да бе изгубила всичките си финансови преимущества, това нямаше да има никакво значение за мен. Ти си всичко, за което съм мечтал някога. Сега разбираш ли?
Алесандра бе превзета от пороя нежни слова на Колин. Очите му бяха леко замъглени от вълнението и тя усети, че навярно никак не му е лесно да признае тези неща. Колин наистина я обичаше. Изпълни я огромна радост, тя заплака от щастие.
— Моля те, любов моя, не плачи — започна да я увещава Колин — страшно се тревожа, когато те видя да плачеш.
Алесандра се опита да спре сълзите си и да го увери, че не плаче от мъка, а от щастие. Колин отмести ръката й и изтри сълзите й.
— Аз нямах нищо, което да ти дам, когато се ожених за теб, но през първата ни брачна нощ, разбрах, че ти ме обичаш. В началото едва го осъзнавах. Изглеждаше толкова нечестно спрямо теб. Трябваше да си спомня коментара ти относно принца-регент. Това щеше да спести и на двама ни много неприятности.
— Какъв коментар съм направила?
— Споменах ти, че съм дочул, че принцът-регент живо се интересува от теб. Помниш ли какво ми отвърна тогава?
Тя си спомни.
— Казах ти, че той се интересува от това каква съм в обществото, а не какъв човек съм.
— Е, и?
— Е, и какво?
Усмивката й в този момент бе неотразима. Тя току-що осъзна за какво намекваше в този момент Колин.
— Мислех, че си сравнително интелигентна — отбеляза той с провлачен глас.
— Ти ме обичаш.
— Да, обичам те Алесандра! — призна още веднъж Колин и се наведе да я целуне. Когато се отдръпна, тя изглеждаше напълно убедена във верността на думите му.
— Нима и това си обмислил най-прецизно с невероятния си мозък?
Колин не разбра какво точно имаше предвид Алесандра. В това време той бе зает с разкопчаването на роклята й.
— Какво да съм обмислил?
— Че ще се влюбя в човека Колин, а не в онова, което той представлява в обществото — поясни тя. — Именно силата и смелостта ти ме привличат, Колин. Имам нужда и от двете неща.
Колин бе толкова доволен, че не се въздържа и отново я целуна.
— И аз имах нужда точно от теб — прошепна той.
Понечи да я целуне за пореден път, но тя го спря с думите:
— Колин, всички имат представа за теб като за човек, устремен към едно-единствено нещо в този живот — да изградя компанията.
— Да, така е.
След тези думи той се приближи още повече до нея, за да опита да свали роклята й по най-бързия възможен начин.
— Но ти не си бедняк — изрече Алесандра, като при това издърпа роклята си нагоре през главата. Колин внимателно й помогна.
— Спомни си, че добре прегледах счетоводните ти книги — продължи тя, — и смятам, че си направил невероятно състояние, но всяка частица от него отново си възвърнал в операции и сделки. Резултатът е изумителен. Опитвал си се през цялото време да изградиш една империя. И ако поне за секунда се отдръпнеш и погледнеш отстрани всичко, което си сторил дотук, ще разбереш, че вече си постигнал целта си. Притежаващ почти двадесетина кораба, чиито товарителни операции продължават и догодина. Това поне ти стига да се увериш, че компанията не е вече риск или авантюра.
Колин трудно долавяше какво му говори Алесандра. Бе успял да съблече халата й и сега се опитваше да изхлузи през главата и бельото й. Гърлото му се стегна. Тя му помогна де се справи по-бързо. Колин я сграбчи мигновено, но Алесандра го сепна, отдръпвайки се с думите:
— Моля те първо да ми отговориш на един въпрос.
Колин не усети дали й кимна или не. Изгаряше го пламенна страст и единственото му желание в този момент бе да я люби. До такава стенен го обзе нетърпение, че почти разкъса ризата си, докато се опитваше да я свали.
— Колин, кога се достига максималното и достатъчното?
Въпросът й никак не бе лек и изискваше концентрация. Колин обаче отвърна бързо:
— Никога няма да мога да ти се наситя максимално и достатъчно!
— Нито пък аз — прошепна тя, — но не за това бе въпросът ми…
Колин сложи ръката си на устата й. След секунда Алесандра изгуби възможността да му устои повече. Обгърна с ръце врата му е се отдаде на чудото, наречено страст и любовта, с която само той можеше да я дари.
Макар и нетърпелив, Колин бе невероятно нежен с нея. Докосването му бе вълшебство и докато тялото й се прониза от сладката тръпка на блаженото себеотдаване, той отново и отново й повтаряше колко много я обича.