Тя също искаше да му каже колко много го обича, но се чувстваше толкова изчерпана, че не успя да намери капчица сила да го стори. Алесандра се обърна по гръб, затвори очи и се вслуша в туптенето на сърцето си, докато въздухът охлади тръпнещата й кожа.
Колин се облегна на ръката си и й се усмихна. Изглеждаше невероятно щастлив.
Прокара пръст от брадичката й до корема и после нежно я погали.
— Скъпа, имаш ли нещо, което да искаш да споделиш с мен?
Алесандра бе толкова унесена от изпитаната току-що наслада, че трудно можеше да се съсредоточи.
Колин бе решил да я подпитва, докато сама му признае за бебето, но точно в този момент Фленаган почука на вратата на спалнята. Това осуети намеренията му.
Фленаган съобщи за пристигането на Кейн и уведоми Колин, че ще покани госта в кабинета му.
— След малко идвам — заяви Колин. После промърмори нещо по адрес на Кейн и неуместното му появяване. Алесандра се разсмя. Без да отваря очи, тя отбеляза:
— Щеше да е наистина неуместно пристигане, ако беше преди десетина минути. Бих казала дори, че е проявил интуиция в случая.
Колин се съгласи с нея. Преди да стане от леглото, той се обърна към нея и я целуна по пъпчето преди да е успяла да отвори очи. Тя протегна ръка към врата му, прокарвайки пръсти през къдравата коса на тила му.
Колин отново бе пуснал косата си да расте на воля. Тази констатация внезапно я потресе. Тя едва не се разплака отново от щастие. Не го стори, защото той бе признал, че плачът й го смущава и притеснява. И без това нямаше да я разбере. Въпреки това, важното бе, че тя го разбираше. Бракът не се бе превърнал в затвор за съпруга й.
Колин се почуди при вида на Алесандра.
— Скъпа, какво има?
— Все още си свободен, Колин!
Думите й още повече го озадачиха.
— Такива странни неща говориш днес.
— Брат ти те чака.
Той кимна и й напомни да размисли по неговия последен въпрос, докато той разговаря с Кейн.
— Какъв въпрос? — зачуди се Алесандра.
Колин стана от леглото и обу панталоните си.
— Попитах те дали имаш още нещо да ми кажеш? — напомни й той.
После обу на бос крак обувките и се отправи към стаята си, за да потърси друга риза. Предишната беше скъсана.
— Помисли си добре — допълни Колин, след което грабна сакото си, намигна на Алесандра и излезе от стаята.
Кейн се беше изтегнал в коженото кресло близо до камината. Колин му кимна с влизането и се пресегна към писалката и хартията.
Кейн погледна към брат си и се усмихна широко.
— Виждам, че ти попречих. Съжалявам!
Колин се направи, че не забелязва иронията в гласа му. Знаеше и без това, че е разрошен и раздърпан. Не беше си направил труда да си върже вратовръзка, нито пък да си среши косата.
— Бракът ти допада, така ли е Колин?
Колин реши да не се прави на безразличен.
Погледна към Кейн с изражение, в което се четеше искрено потвърждение на тези думи. Задръжките и ограниченията бяха изчезнали.
— Аз съм влюбен.
Кейн се разсмя.
— Доста време ти трябваше, за да го осъзнаеш!
— Не повече, отколкото ти костваше на теб, за да разбереш, че обичаш Джейд!
Кейн кимна примирено. Колин се наведе над листа и започна да пише.
— Какво правиш?
Той се усмихна малко глупаво и си призна, че пише списък.
— Изглежда съм обхванат от страстта на жена ми да правя списъци. Разговаря ли с виконта?
Усмивката на Кейн замръзна. Докато отговаряше, той поотпусна вратовръзката си.
— Харолд се е пропил. Едва общува с когото и да било. Последният път, когато е видял съпругата си, са имали ожесточен спор и оттогава се тормози все повече и повече, с всеки изминат ден, заради грубите думи, които й е наговорил. Страданието му е неописуемо.
— Горкият! Не ти ли разказа за какво са се скарали с лейди Роберта? — попита Колин.
— Беше сигурен, че си е намерила любовник. Постоянно получавала подаръци и Харолд заключил, че си е намерила някой друг.
— По дяволите!
— Той все още не е наясно. Когато му казах за подаръците, които нашите съпруги са получили, той бе така затъпял и замаян от пиенето, че изобщо не успя да схване съвпадението. Продължаваше да твърди, че неговият гняв е прогонил Роберта при някой друг мъж.
Колин се облегна назад.
— Нищо интересно ли не добави?
— Не.
Двамата братя се смълчаха, всеки потънал в собствените си мисли. Колин се отмести още назад със самото кресло и се наведе, за да свали обувките си. Той изхлузи първо лявата, а после и дясната и тъкмо когато се канеше да се изправи, забеляза кожената стелка, която се подаваше от лявата му обувка.