— По дяволите! — промърмори си той. Най-удобните му обувки вече се бяха износили. Той повдигна едната, за да провери дали все още може да се поправи. Дебелата стелка изпадна в ръката му.
Никога досега не бе виждал подобно нещо. Той тутакси повдигна и другата обувка, за да я огледа внимателно. Точно в този момент Фленаган влезе в кабинета с шише бренди, предназначено за Кейн в случай, че пожелаеше да пийне. Щом съзря обувките в ръцете на Колин, той мигновено се извърна и понечи да си излезе.
— Фленаган, върни се — нареди Колин.
— Бихте ли искали да ви налея едно питие, милорд? — Фленаган се насочи към Кейн.
— Да — отвърна Кейн, — само че вода, а не бренди. След като видях Харолд тази вечер, от мисълта за алкохол ме втриса.
— Ей сега ще ви донеса чаша вода.
Фленаган се опита да се измъкне веднага. Колин обаче отново го повика.
— За вас също ли да донеса вода? — попита той господаря си.
Колин повдигна в ръката си стелката от обувката.
— Бих искал да разбера дали знаеш нещо за това?
Фленаган усети как се раздвоява в опита си да остане предан и на двамата си господари. Разбира се, че беше верен слуга на Колин, но в същото време бе дал дума на принцесата да не издаде тайната за обущаря.
Мълчанието му почти го изобличи. Кейн се разсмя.
— От израза на лицето му личи, че знае твърде много. Какво държиш в ръката си, Колин?
Колин подхвърли стелката към Кейн и обясни:
— Току-що открих това скрито в лявата ми обувка. Специално е било направено за левия ми крак.
Той погледна иконома и го запита:
— Алесандра стои зад всичко това, нали?
Фленаган се изкашля и обясни:
— Милорд, тези обувки ви станаха любими. Стелката направи лявата ви обувка далеч по-удобна. Моля ви от все сърце да не се гневите за това!
Колин далеч не бе сърдит или гневен, но неговият иконом бе все още твърде млад и неопитен, за да разбере това.
— Нашата принцеса знае, че сте малко чувствителен на тема крака — продължи Фленаган, — и по тази причина, тя се опита да предприеме нещичко. Искрено се надявам, че няма да я смъмрите безмилостно.
Колин се усмихна. Достави му удоволствие начина, по който Фленаган защитаваше Алесандра.
— Би ли помолил „нашата принцеса“ да дойде при нас? Само че почукай тихичко на вратата й и в случай, че не те отговори, смятай, че е заспала.
Фленаган бързо излезе. Осъзна, че все още държи шишето с бренди в ръцете си и тутакси се върна към кабинета. Постави шишето на страничната маса и веднага излезе.
Кейн подхвърли обратно стелката към Колин и запита:
— Върши ли работа тази измишльотина?
— Да — призна Колин — дори не бях усетил…
Кейн за пръв път видя колко уязвим бе брат му в този момент и буквално се смая. Това отсреща не бе Колин, когото всички бяха свикнали да виждат усмихнат и непроницаем. Кейн за пръв път се почувства по-близо до родния си брат, бариерите между тях се бяха стопили. Той се наведе напред и подпря лакти на коленете си.
— Какво не си усетил?
Колин продължаваше да се взира в дебелата стелка, докато отговори:
— …че левият ми крак е по-къс от десния. Това е напълно нормално. Поради загубата на част от него…
Кейн не знаеше какво да каже. За пръв път Колин говореше за крака си и то искрено, а Кейн просто не знаеше какво да отвърне или да стори. Ако се опиташе да остане равнодушен, можеше да обиди Колин с липсата на загриженост. От Друга страна, ако покажеше загриженост и се заинтересуваше от състоянието му, Колин можеше да се затвори и да не проговори за крака си още поне пет години.
Ужасно неловка ситуация настъпи. В края на краищата Кейн не продума нищо. Вместо това се опита да смени темата.
— Говори ли с татко за Катрин?
— Да — отвърна Колин, — той обеща да бди над нея. Освен това е уведомил всички слуги и ако нещо се случи, то той ще го види пръв.
— Дали ще предупреди Катрин?
— Не искаше да я безпокои излишно. При това аз настоях да го направи, защото става дума за сериозни неща. А Катрин е малко… лекомислена, не мислиш ли?
Кейн се усмихна.
— Тя още не е пораснала, Колин. Дай й малко време.
— И да я защитавам през цялото това време?
— Да.
На вратата се появи Алесандра, придружена от Фланагън. Бе облечена в тъмносин халат, който стигаше до долу. Тя се усмихна на Кейн и се обърна към съпруга си. Колин повдигна стелката така, че тя да я види. Усмивката й изчезна и тя запристъпва назад към вратата, не изглеждаше изплашена, но само предпазлива.
— Алесандра, знаеш ли нещо за това тук?
По изражението на лицето му Алесандра не можеше да усети дали Колин е сърдит или само леко раздразнен. В този миг си спомни как пламенно й се вричаше в любов Колин само преди минути, и насъбра смелост: