— Да.
— Е?
— Да, зная за стелката. Добър вечер, Кейн. Радвам се да те видя отново — добави тя ни в клин, ни в ръкав.
Нарочно се правеше, че не разбира нищо.
— Попитах те нещо, Алесандра! — остро я смъмри Колин.
— Да, сега разбирам въпроса ти — изстреля бързо Алесандра и пристъпи още една крачка напред. — Точно преди да напуснеш стаята ти ме запита дали не крия нещо от теб — и ето, че си открил стелката. Добре, ще си призная. Аз го измислих. Беше в твоя полза. Съжалявам, че засягам тема, която старателно избягваш. Ако не беше така, сигурно щях да обсъдя всичко това с теб преди да изпратя Фленаган с поръчката до обущаря. Признавам, че принудих Фленаган да ми сътрудничи. Той ти е извънредно предан.
— Не, принцесо, аз сам предложих да ви помогна — намеси се Фленаган.
Колин повдигна погледа си към тавана и запита:
— Как ти хрумна идеята?
Алесандра не очакваше този въпрос.
— Вечер, когато си уморен, накуцваш, Колин. При това десният ти крак почти не се натоварва. Забелязал ли си това?
— Разбира се — призна той като едва не се разсмя.
— Съгласен ли си, че си горе-долу интелигентен мъж?
Алесандра му връщаше собствените му думи. Той се намръщи и отсече:
— Да.
— Защо тогава не се опита да разбереш защо накуцваш?
Колин повдигна рамене и обясни:
— Една акула откъсна част от крака ми. Може да ме помислиш за пълен глупак, но си мислех, че именно това е причината да накуцвам.
Алесандра поклати глава и рече:
— Това е била причината за травмирането. Един ден разгледах подметките на обувките ти. Във всеки чифт лявата обувка бе съвсем леко износена за разлика от дясната. И тогава реших какво да направя — Алесандра въздъхна и продължи: — О, как бих искала да не си толкова чувствителен относно този недъг.
Тя се обърна към Кейн.
— Но въпреки това е ужасно чувствителен. Забелязал ли си?
Кейн кимна.
Алесандра се поусмихна като видя, че среща разбиране и съгласие.
— Той дори не би разговарял по този въпрос.
— Но в този момент разговаря — напомни й Кейн.
Алесандра се обърна към съпруга си.
— Ти разговаряш за това! — извика тя. Изглеждаше развълнувана. Колин не знаеше какво да каже и само продума: „Да.“
— Тогава ще ми разрешиш ли да спя в твоето легло всяка нощ?
Кейн се разсмя. Алесандра обаче не забеляза това. Вместо това тя продължи:
— Зная защо се връщаш в своята стая. Защото те боли и трябва да се разхождаш, нали Колин? Права съм, нали?
Колин не й отговори.
— Ще кажеш ли нещо?
— Благодаря ти!
Алесандра се обърка напълно.
— Защо ми благодариш?
— За загрижеността.
— И не ми се сърдиш?
— Не.
Тя не успя да осъзнае всичко, толкова бе изненадана от реакцията на Колин.
Съпругът й се бе усмирил от разсъдливостта и находчивостта й.
В продължение на една минута те се спогледаха.
— И не се сърдиш на Фленаган, нали?
— Не.
— А защо не ми се сърдиш? — попита тя.
— Защото си сторила всичко това за мое добро, за здравето ми.
— О, колко мило звучи това.
Колин се разсмя. В този момент в кабинета влетя Фленаган с чаша вода за Кейн. Той гледаше в очакване към Алесандра. Като видя загриженото му лице, тя прошепна: „Той не е сърдит“.
Кейн обяви, че има намерение да си тръгва. Колин не сваляше очи от съпругата си, докато пожела на брат си „Лека нощ“.
— Алесандра, остани при мен, докато Фленаган изпрати Кейн.
— Както поискаш, съпруже!
— Господи, как те харесвам, когато си тъй смирена!
— Защо?
— Защото се случва толкова рядко.
Тя повдигна рамене. Колин се разсмя отново.
— Има ли още нещо, което да имаш да ми довериш?
Раменете й потръпнаха. Колин беше толкова проницателен.
— О, да — промърмори тя — говорих със сър Уинтърс за крака ти и за някои съвети. Разговаряхме на четири очи, разбира се.
Колин повдигна едната си вежда и запита:
— Какви съвети?
— Да се облекчи болката ти. Направих си списък. Да ти го донеса ли?
— По-късно — отклони той предложението й. — Има ли и още нещо, което би искала да споделиш с мен?
Оказа се, че този въпрос засягаше огромен спектър от различни теми. Колин установи, че ще трябва да й го задава всяка седмица в бъдеще, за да открие какви намерения има тя.
Алесандра не изглеждаше готова да прави признания преди да е разбрала към какво точно се стреми Колин.
— Можеш ли да се изясниш? — помоли го тя.
Въпросът й само му подсказа, че навярно имаше и други тайни.
— Не — отсече той. — Знаеш за какво те питам. Кажи ми!
Тя прокара пръсти през косите си и се приближи към бюрото.