— Дрейсън ти е казал, нали?
Колин поклати отрицателно глава.
— Тогава как си открил истината?
— Ще ти разкрия всичко, едва когато сама ми разкажеш за това.
— Ти вече знаеш и само искаш за ме накараш да се чувствам виновна, нали? Но това няма да помогне. Не съм отменила поръчката за плавателния съд и е вече твърде късно да се намесиш! Освен това, ти ми каза, че мога да правя каквото си искам със собственото си наследство. Поръчах кораба за себе си. Да, точно така постъпих! Винаги съм мечтала да имам кораб. Ако някога ти или Натан пожелаете да го използвате, с радост ще ви го предоставя!
— Наредих на Дрейсън да отмени поръчката — напомни й Колин.
— Аз обаче му казах, че Албърт е решил да задържи кораба за себе си.
— И какво още, по дяволите, си скрила от мен?
— Ти не си знаел?
— Алесандра…
— Колин, предизвикваш ме. Изобщо не си наясно колко много ме засягаш. Можеш ли да си представиш как съм се чувствала, когато Натан призна, че сте планирали да се възползвате от наследството на Сара с цел да построите компанията? По същия начин ти усложни нещата като обърна гръб на наследството ми.
Колин я придърпа в скута си. Тя тутакси го прегърна и се усмихна. Колин се смръщи.
— Парите са били завещани и на двамата от краля — обясни той.
— Моят баща е завещал парите за мен и бъдещия ми съпруг — отвърна му тя.
Този път беше победила. И двамата го усетиха. Алесандра продължи:
— Баща ти се чуди защо още носи отговорност за моите капитали. Колин, това е нелепо. Моля те да се заемеш ти с тази задача. Бих се радвала ако мога да помогна.
Колин се усмихна нежно.
— А какво ще кажеш, ако ти помагам да се разпореждаш със средствата си?
— Това би било прекрасно.
Алесандра се наведе към него и прошепна:
— Обичам те, Колин!
— Аз също. Скъпа, има ли още нещо, което имаш да ми кажеш?
Тя не отвърна. Колин пъхна ръка в джоба си и извади списъка с неговото име отгоре. Алесандра се притисна към него.
Той отвори листа и каза:
— Искам от този момент нататък да можеш да разговаряш за всяко нещо с мен.
Алесандра се опита да се отдръпне, но Колин я стисна още по-здраво.
— Аз разреших да се говори за крака ми и да обсъдим всичко, нали?
— Да.
— Съжалявам, скъпа. Сега, стой спокойна, докато аз отговарям на въпросите ти.
— Аз нямам никакви въпроси.
— Тихо, любов моя. — Колин я държеше с едната си ръка, а с другата повдигна листа и започна:
— Изслушах те относно Виктория, нали?
— Да, но защо…
Колин я прекъсна:
— Бъди по-търпелива!
След това той прочете втората точка от списъка и спомена:
— Ще се опитам да заема по-приемлива позиция относно твоето наследство. Думичката „прекалено опърничав“, която Алесандра бе добавила в скоби го накара да въздъхне. — И няма да се държа като магаре на мост, когато обсъждаме тези въпроси.
Третата точка от списъка го накара да се усмихне. Тук Алесандра бе отбелязала, че не са нужни пет години, за да си изясни Колин дали я обича или не. И тъй като той вече се бе „вслушал“, без да подозира в този съвет, премина към следващата точка. Трябваше да се опита да бъде щастлив от факта, че ще става баща и да престане да я обвинява, че му се меси в плановете. Може ли бременни жени да станат монахини? Колин реши първо да отговори на този последен въпрос.
— Алесандра?
— Да?
Той я целуна по главата.
— Не — прошепна Колин.
Смехът, който напираше в гласа му, я смути напълно.
— Какво имаш предвид?
— Бременните жени не могат да станат монахини.
Ако беше я държал по-слабо, Алесандра с положителност щеше да скочи от скута му, но тъй като Колин я задържа навреме, тя се отказа да се дърпа.
Алесандра започна една бясна тирада, от която трудно можеше да се схване нещо свързано:
— Ти си знаел… през цялото това време… О, Боже мой, ти си намерил бележката. Открил си я и затова реши да ми кажеш, че ме обичаш!
Колин я целуна бързо и отривисто.
— Знаех, че те обичам далеч преди да прочета тази бележка. Трябва да ми повярваш, Алесандра! А също и да се довериш на сърцето си!
— Но…
Поредната целувка заглуши протеста й. Когато Колин се отдръпна, съзря сълзи в очите й.
— Ще те питам още веднъж — за последен път! Имаш ли нещо да ми признаеш?
Тя кимна бавно. Колин изглеждаше извънредно доволен. Мили Боже, колко много го обичаше! А по начина, по който той я гледаше, също личеше, че я обича не по-малко.
Разбира се, че Колин бе щастлив да узнае за бебето. Това съвсем не я безпокоеше. В този момент той нежно я галеше по корема. Стори й се, че Колин прави това несъзнателно. Действията му издаваха нежните му чувства. Опитваше се да погали нероденото си още момче или момиче.