На следващия следобед пристигнаха цветя за Алесандра. Изпратени бяха от Дрейсън със съобщение за съболезнованията му по повод трагичната загуба.
Алесандра тъкмо нагласяше цветята във ваза, когато Колин се провикна:
— За какво са тези цветя?
— Албърт е починал.
Колин избухна в смях. Тя се усмихна и каза:
— Мислех си, че ще останеш доволен като чуеш това.
— Много безсърдечно е да се смееш така, братко — това бе Кейн, който тъкмо влизаше в трапезарията. И тъкмо когато се обърна към Алесандра да й поднесе съчувствието си, установи, че и тя самата се смееше.
— Нима Албърт не ти беше добър приятел?
— Вече не — провлачи глас Колин.
Виждайки недоумението на брат си, Колин се разсмя и призна:
— Никога не е съществувал. Алесандра го е измислила, за да накара Дрейсън да приема нейните ордери.
— Но той ми даде изключително добър съвет. По дяволите, толкова ще ми липсва.
— Алесандра ти е дала този добър съвет. Обръщай се към нея и в бъдеще — предложи Колин.
Кейн бе смаян. Алесандра погледна гневно към Колин и отново се обърна към Кейн.
— Дрейсън бе този, от когото научавах интересни факти за добри инвестиции, тъй като той бе убеден, че аз препращам информацията на Албърт. Отсега нататък ще осведомява Колин, за всяка такава добра идея или възможност. Дрейсън би се почувствал ужасно, ако разбере, че Албърт никога не е съществувал и затова те моля да не му казваш нищо.
— А защо ти е бил нужен посредник? — Кейн все още не можеше да схване напълно всичко.
— Защото мъжете обичат да разговарят с мъже — обясни му тя най-търпеливо.
— Всъщност, Кейн, защо си тук? Да не би да има някакви новини?
— Да — Кейн изведнъж се сети защо всъщност бе дошъл, — открили са трупа на лейди Роберта, заровен на около петдесетина ярда от мястото, където откриха Виктория.
— Господи Боже! — прошепна Алесандра.
Колин преметна ръка на раменете на съпругата си и запита:
— Открили ли са други жертви?
— Още не, но издирването продължава.
— Нийл е обвинен и в извършването на второто убийство. Изпратил е съобщение но адвоката си, че иска да говори с Алесандра.
— Невъзможно!
— Колин, мисля, че трябва да говоря с него.
— Не.
— Моля те, бъди разумен. Нима не искаш да установиш дали той е престъпникът?
Колин въздъхна и отсече:
— Тогава ще ида аз да говоря с него.
— Нийл не те харесва — напомни му Алесандра.
— И пет пари не давам дали ме харесва или не.
Алесандра се обърна към Кейн и поясни:
— Колин го изхвърли като мръсно коте. Не мога да си представя, че Нийл би говорил с него.
— Ще се учудиш като видиш как се променя човек като попадне в Нюгейтския затвор — уведоми я Кейн, — а освен всичко той би говорил с който и да е, стига само да може да му помогне да се измъкне от затвора.
— Въпреки това, няма да идеш, Алесандра. Ако напишеш въпросите си на лист, бих могъл да ги задам на Нийл.
— Аз вече имам цял списък — изпревари го тя.
— Тогава иди и ми го донеси.
— Колин, идвам с теб — заяви Кейн.
Алесандра разбра, че е безполезно да се спори повече с Колин. Погледа му й подсказа, че този път няма да отстъпи. Тя се качи горе да вземе листа с въпроси, добави още два-три въпроса и побърза да го занесе на съпруга си.
— Да вземем моята каляска — предложи Кейн.
Колин се съгласи, пое листа от ръцете на Алесандра, постави го в джоба си, целуна я нежно и нареди:
— Стой вкъщи! Няма да се забавя много.
— О, забравих да ти кажа, че Натан ще дойде след около час да вземе Алесандра.
— Защо? — понита Колин.
— Джейд иска да ги запознае със Сара. А освен това мама и Катрин също са вкъщи.
— Натан ще дойде за Алесандра?
— Да.
Алесандра се обърна и побърза нагоре по стълбите. Имаше намерение да се преоблече, за да изглежда чудесно, когато се запознае със Сара.
— Да взема ли нашия подарък със себе си? — запита тя Колин.
Той тъкмо излизаше, но успя да й викне, че идеята е чудесна. От интонацията му личеше, че това съвсем не го занимава в момента.
Мегън й помогна да се преоблече. Сестрата на Фленаган бе притеснена и малко непохватна още, но невероятно ентусиазирана да помогне и да бъде полезна.
Скоро се появи Натан, за да я вземе. Алесандра пое подаръка, който Фленаган бе опаковал наново и го подаде на Натан, без да му обяснява какво е това. По пътя към къщата на Кейн те размениха едва няколко думи, тъй като Натан изглеждаше твърде ангажиран със собствените си мисли.