Най-накрая Алесандра го запита какво му е.
— Преглеждах счетоводните книги и се чудех откъде са дошли всичките постъпления. Колин е този, който се справя отлично с цифрите, а аз, колкото и да се старая да попълвам редовно главната счетоводна книга, все не успявам.
— Аз записвах фактурите, докато Колин боледуваше. Навярно съм направила някъде някоя грешка. Нима мислиш, че балансът не е точен?
Натан си призна:
— Колин спомена, че се справяш добре с документите.
После протегна дългите си крака. Алесандра леко отмести полите си така, че да му освободи повече място.
— Не успях да открия фактурите за някои от депозитите.
Алесандра най-после разбра откъде идва безпокойството на Натан. Парите, които Колин бе прехвърлил в сметката на компанията, бяха от заплащането на услугите, извършени от него за Министерството на отбраната.
— За четири от постъпленията няма протоколи — отбеляза тя.
— Да, точно за четири от тях — съгласи се Натан. — Знаеш ли откъде са се взели парите? Това няма смисъл. Приходите от корабите са отчетени и аз съм сигурна, че той няма лични доходи.
— Питал ли си го за това?
Натан поклати глава и призна, че е открил недоразумението същата сутрин.
— Вие всичко ли споделяте помежду си с Колин? Имам предвид дали някой от вас има тайни от другия?
— Ние сме партньори и съдружници, Алесандра. И ако не си вярваме взаимно, то какво ни остава тогава?
Той я прониза с погледа си.
— Ти знаеш откъде идват парите, нали?
Алесандра бавно кимна.
— Може би е по-добре Колин да ти обясни, макар че и аз бих могла.
— От теб ли са тези пари?
— Не.
— Тогава откъде?
Натан нямаше намерение да се предаде, а да разбере истината. И тъй като той не беше само партньор, а и най-добър приятел на Колин, тя реши, че може да му се довери.
— Първо ми обещай, че няма да кажеш нито на Кейн, нито на който и да било друг от семейството.
Натан кимна в знак на съгласие. Колкото и да бе огромно любопитството му, той произнесе:
— Обещавам.
— Колин работеше допълнително с цел да увеличи средствата.
Натан се приведе към нея и запита:
— За кого работеше?
— За сър Ричардс.
Натан изрева най-неочаквано и тъй като досега бе проявявал незначителен интерес към цялата работа, реакцията му беше шокираща. Алесандра леко подскочи от изненада. Тя се сепна когато Натан измърмори някаква ругатня.
В същия миг той се съвзе и се извини за неприличните думи. От погледа му кръвта й се смрази.
— Мисля, че ще е най-добре да се разясните с Колин — заекна Алесандра, — при това, той вече не работи за Ричардс.
— Сигурна ли си?
— Абсолютно.
Натан въздъхна продължително, след което й каза:
— Благодаря ти, че ме осведоми.
— Колин също сам би ти казал.
Безпокойството в гласа й бе осезаемо. Натан реши, че тя му е признала всичко и като се усмихна й каза:
— Да, разбира се, че щеше да ми каже. Всъщност възнамерявам довечера да го запитам за липсващите фактури.
Той нарочно смени темата на разговора, за да не разтревожи Алесандра излишно. След няколко минути те пристигнаха пред дома на Кейн.
Вратата им отвори чичото на Фленаган, Стърнс. Бе възрастен човечец с извънредно строго и сериозно изражение на лицето, със стегнати и отмерени движения и жестове. Въпреки сдържаността му, в очите му проблесна топлина, когато поздрави Алесандра. Очевидно Фленаган се беше хвалил, защото Стърнс не пропусна да отбележи, че знае за присъединяването на двете си племенници към домакинството на Колин и Алесандра.
Вратите към салона бяха широко отворени. В този миг Алесандра бе забелязана от малката дъщеричка на Кейн, която се втурна към фоайето да я посрещне. Четиригодишната палавница се хвана здраво за ръката на Стърнс, за да не се просне на пода докато най-старателно направи реверанс. В мига, в който тя приключи с тази досадна формалност, пусна ръката на иконома и се хвърли с всичка сила към вуйчо си Натан. С радостен вик тя оповести възбудата си, когато Натан я повдигна високо и я подхвърли като шапка във въздуха.
— Да се благодарим, че имаме високи тавани — измърмори Стърнс.
Натан дочу коментара му и се разсмя. Той прегърна племенницата си и последва Алесандра към салона.
Джейд и Катрин седяха една до друга на канапето. Отсреща в едно кресло се бе разположила херцогинята. И трите жени се изправиха едновременно и заобиколиха Алесандра.
— Току-що научихме чудесната новина — обяви херцогинята.
Алесандра се засмя.