Джейд привика Сара при себе си, намествайки едновременно възглавниците на канапето. Алесандра не се присъедини към тях, а се спусна след Натан, докато той се изкачваше по стълбите.
— Можем ли да поговорим на четири очи? — попита го тя.
— Разбира се, да се оттеглим в кабинета — съгласи се Натан.
Алесандра го последва. След като влязоха в кабинета, Натан учтиво й предложи да се настани в едно от креслата, но тя отказа.
Из цялата стая се въргаляха географски карти и счетоводни книги. Очевидно Натан бе превърнал кабинета на Кейн в подобие на моряшка каюта от втора класа. Алесандра не се въздържа да намекне за безпорядъка, царящ в стаята.
В отговор Натан обясни, че библиотеката на Кейн е долу и той му е предоставил само кабинета си като избягва да влиза там, а Натан няма право да влиза в библиотеката.
— Зет ми е фанатик на тема порядък — добави той с усмивка. Изобщо не може да понася хаоса. Сядай, Алесандра, и казвай какво има!
Алесандра отново отклони поканата да седне и обясни, че разговорът ще им отнеме само минута-две.
— Катрин иска да иде на езда с Морган Аткинс. Той би трябвало да дойде да я вземе. Не мисля, че е редно да я пуснем, но не мога да съчиня достатъчно добър довод или причина за това. Тя е решила на всяка цена да излезе.
— А защо мислиш, че не е редно да излезе?
Алесандра не искаше да обяснява надълго и широко мотивите си, тъй като това нямаше никакъв смисъл точно сега, а и не й се искаше да загуби времето на Натан.
— Просто някакво неприятно предчувствие. Освен всичко, съм абсолютно сигурна, че Колин не би допуснал Катрин да излезе. Никой от нас не е още напълно убеден, че Нийл Пери е действителният извършител на престъпленията и затова се налага да бъдем предпазливи. Ще можеш ли да се заемеш с този въпрос? Не ми се вярва Катрин да се осмели да ти противоречи.
Натан се отправи към вратата.
— Значи Колин няма доверие на този Аткинс?
— О, не, нямах предвид това — каза тя. — Морган е приятел на Колин.
Като снижи глас, Алесандра добави:
— Морган зае мястото на Колин в отдела на сър Ричардс.
— И въпреки това, си убедена, че Колин не би разрешил на сестра си да излезе с него. Добре, в такъв случай, аз ще се заема с това.
— Какъв довод си измислил — попита го Алесандра, бързайки след огромния на ръст мъж.
— Никакъв — отвърна той и се усмихна по типичния за него начин, — няма нужда да изтъквам доводи. Просто ще й кажа, че остава с нас и никъде няма да излиза.
— А ако се опита да спори?
Натан се засмя и обясни:
— Не е въпросът в това какво ще кажа, а в това как ще й го кажа. Повярвай ми, Алесандра! Само две жени в този свят не бих могъл да сплаша или да принудя да сторят нещо. И това са сестра ми и жена ми.
— Мисля, че тези жени са три на брой, Натан — Джейд, Сара и аз.
Тя се усмихна при вида на Натан, който не успя да прикрие изненадата си, но се въздържа и не се разсмя.
Във фоайето ги чакаше херцогинята, за да си вземе довиждане с двамата, тъй като имаше някаква уговорка за празнична вечеря. Тя целуна Алесандра по бузата и накара Натан да се наведе, за да целуне и него.
Алесандра предполагаше, че Катрин е все още в салона и се отправи натам преди Натан, за да не изглежда така, че са се наговорили предварително. Катрин сигурно вече й се сърдеше за това, че бе нарушила клетвата да мълчи и затова Алесандра не искаше да я дразни повече.
На канапето седеше Сара. До нея се бе настанила Оливия с бебето в ръцете.
Сара тъкмо й казваше:
— Надявам се, че като порасне Джоана ще стане красива като теб!
— Надали! — отряза я четиригодишната Оливия. — Та тя няма достатъчно коса, за да стане красива като мен.
При тези думи Джейд се ококори от изненада и неудобство. Сара се усмихна и отбеляза:
— Тя е още съвсем малка, но скоро ще порасне.
— Къде е Катрин? — запита Алесандра докато прекосяваше салона. — Натан иска да си поговори с нея.
— Току-що излезе — осведоми я Джейд.
Алесандра остана с впечатлението, че Катрин е тръгнала заедно с майка си. Тя седна до Оливия, за да се полюбува на бебето.
— Разсърди ли се много, когато нарушихме плановете й? Сега навярно ще си го изкара на майка си. О, Сара, дъщеричката ти е толкова очарователна, толкова крехка и малка.
— Ще порасне — обяви Оливия, — всички бебета порастват. Така казва мама.
— Алесандра, Катрин не тръгна с майка си. Тя излезе с Морган. Опитахме се да я спрем, но тъй като не изтъкнахме нито една основателна причина, майка й накрая отстъпи. Катрин може да наводни цялата къща със сълзите си, а херцогинята съвсем не обича подобни гледки.
Бебето изведнъж се разтревожи. Сара го взе в ръцете си и се изправи.