Нямаше нищо, което да го уличи. Алибито му бе безупречно. Щеше да е прекарал нощта с онази кучка Лорейн, която би казала на всеки, че Морган не е ставал от леглото й този нощ. Голямата доза успокоително, примесена с алкохол, я приспа скоро, за да може Морган да се измъкне тихо и незабелязано през прозореца на къщата й. Когато тя се събудеше след опиянението, той отново щеше да е в леглото с нея.
О, да, Морган бе обмислил абсолютно всичко. Позволи си да се усмихне със задоволство. Извади ножа от джоба си и тихо хвана дръжката на вратата.
Колин се събуди от изскърцването на вратата към спалнята на Алесандра. Тъкмо се канеше да стане и да се поразходи поради пулсиращата болка в крака му, когато дочу приглушен звук откъм стаята на Алесандра.
Колин не дочака повече шумове. Интуицията му го накара светкавично да предприеме нещо. В стаята на Алесандра имаше някой и Колин бе сигурен, че това не е някой от къщата. Нито един от слугите не би си позволил да влезе в нечия стая, без да помоли за позволение.
Колин се придвижи пъргаво като котка. Без да предизвика и най-малък шум, той взе заредения пистолет от нощното си шкафче и погледна към Алесандра. С едната си ръка запуши устата й, а с другата я притегли през леглото. Пистолетът и погледът му бяха насочени към междинната врата.
Алесандра се събуди внезапно. Процеждащата се през прозореца лунна светлина и помогна да съзре изражението на Колин. Той изглеждаше много страшно. Нещо ужасно предстоеше да се случи. Колин най-после отмести ръка от устата й и даде знак с ръка да прекоси стаята. Той все още следеше междинната врата с очи.
Алесандра се опита да мине пред него. Колин не й разреши. Здраво я стисна за ръката и я избута зад себе си. Двамата се придвижиха до тесния ъгъл между стената и гардероба, като Колин през цялото време я прикриваше с тялото си. Той се изправи пред нея, така че да я защити от директна атака.
Алесандра не разбра колко време бяха стояли така. Стори й се цяла вечност, макар и да се досещаше, че трябва да са изминали само няколко минути.
В един момент вратата бавно се отвори. На килима се изписа нечия сянка. Последваха неясните очертания на фигурата. Нападателят не се прокрадна в стаята, а буквално връхлетя с демонска скорост и решимост.
Ниският гърлен звук, който той издаде, накара Алесандра да се разтрепери. Тя затвори очи и започна да се моли наум.
Морган държеше нож високо над главата си, а в другата ръка — пистолет. Тъй като буквално влетя в стаята, той мигом бе достигнал леглото и едва сега осъзна, че то е празно. Гърленият звук, с който налетя на леглото се превърна внезапно в нечовешки рев, напомнящ животно, на което плячката му току-що се е изплъзнала. Преди още да се обърне, Морган знаеше, че Колин е някъде там, прицелен в него. Осъзна, че има само секунда на разположение, за да се спаси. Той бе толкова умен, превъзхождащ всички, непобедим… С рязко движение той се извърна със заредения в ръка пистолет.
Смъртта го покоси. Изстрелът от пистолета на Колин застигна Морган, пронизвайки лявото му слепоочие. Той се свлече на пода с отворени очи. Ръцете му още стискаха оръжията.
— Алесандра, не мърдай! — нареди Колин с рязък, остър тон.
Алесандра послушно кимна и чак сред това осъзна, че Колин не я вижда, тъй като е с гръб към нея. Ръцете я боляха от притискането към гърдите, докато се молеше. Наложи си да се отпусне.
— Внимавай — прошепна тя толкова тихо, че Колин едва я чу.
Той се бе приближил вече до тялото на Морган, ритна пистолета от ръката му, а после коленичи, за да се увери, че Аткинс е мъртъв.
После въздъхна. Сърцето му туптеше бързо и той изсъска гневно над трупа:
— Копеле!
После се обърна към Алесандра, приближи се към нея и й подаде ръка. Тя бързо се отлепи от ъгъла. Погледът й бе втренчен в тялото на Морган Аткинс. Бавно се приближи към Колин, който от своя страна я обгърна, прикривайки с тялото си трупа на убиеца.
— Не го гледай — нареди и той.
— Мъртъв ли е?
— Да.
— Трябваше ли да го убиеш?
— Да, по дяволите, трябваше, разбира се.
Алесандра се облегна на рамото му. Колин я усети как трепери.
— Всичко свърши, скъпа. Той вече няма да стори зло на никого.
— Сигурен ли си, че е мъртъв.
В гласа й се четеше страх и безпокойство.
— Сигурен съм — потвърди Колин, без да прикрива гнева си.
— А защо си толкова вбесен?
Колин си пое дълбоко въздух, преди да заговори:
— Това е само реакция — поясни той, — този мръсник е имал грандиозни планове, Алесандра. Ако си беше легнала в своята спалня…