Колин не продължи. Мисълта за това какво щеше да се случи го ужаси.
Алесандра се хвана за ръката на Колин и го поведе към леглото. Нежно притисна раменете му, така че да го накара да седне.
— Но нищо не ми се случи, благодарение на инстинкта ти. Чул си шум в моята стая, нали?
Тихият й шепот го утеши. Той кимна с глава. Алесандра му действаше така успокоително и… той си призна, че имаше нужда точно от нещо такова сега.
— Скъпа моя, наметни си халата — каза той, — не искам да измръзнеш. Как се чувстваш?
Докато я разпиташе, Колин я придърпа в скута си.
— Добре съм. А ти?
— Алесандра, ако нещо се беше случило с теб, не зная какво бих правил. Не мога да си представя живота без теб.
— Аз също те обичам, Колин!
Думите й поуспокоиха Колин. Той я вдигна леко и я сложи до себе си. Пое си дълбоко дъх и после се изправи.
— Ще разбудя Фленаган, за да го изпратя за Ричардс. Стой тук докато…
Алесандра се изправи, прекъсвайки го с думите:
— Идвам с теб. Не мога да остана тук… с него.
— Добре, любов моя.
Колин я прегърна през рамото и двамата се отправиха към вратата.
Алесандра все още трепереше. Колин не искаше страхът да я обхване отново.
— Не беше ли казвала веднъж, че считаш Морган за истински чаровник?
Алесандра изпъшка и каза:
— Никога не съм казвала подобно нещо. Катрин го считаше за чаровен. Аз никога не съм споделяла това мнение.
Колин не искаше повече да я дразни или да й противоречи. Затова реши да не й напомня, че на времето го бе включила в списъка си за кандидати. Алесандра само щеше да се обърка повече, като си спомнеше за това.
Той й зададе въпроса си само, за да отвлече вниманието й от трупа, покрай който трябваше да минат, за да излязат от стаята. Явно бе преценил правилно ситуацията, защото Алесандра едва го забеляза, докато се мръщеше на мъжа си. Лицето й вече не беше така бледо, както преди.
— Усъмних се в Морган от момента, в който го видях за пръв път — продължи тя, — е, имам предвид почти от момента, в който се запознах с него.
Колин не продължи да спори. Бяха стигнали коридора, когато той се усети, че е чисто гол. Върна се бързо, нахлузи панталона си, а после извади едно покривало от гардероба и го метна върху Морган. Не му се искаше Алесандра да види отново лицето на мерзавеца. А и самият той не изгаряше от желание да го вижда повече.
Фленаган не бе в стаята си. Намериха го прострян на стъпалата близо до фоайето. Алесандра се обезпокои за състоянието на Фленаган много повече, отколкото от смъртта на Морган. Тя избухна в плач и се приведе към ръката на Фленаган, докато Колин правеше опити да я убеди, че икономът просто е ударен жестоко и поради това е изпаднал в безсъзнание. Чак когато Фленаган издаде глух стон, Алесандра отново се съвзе.
След около час, вилата се напълни с посетители. Колин бе успял да спре случайно минаващ файтонджия и го изпрати за сър Ричардс, Кейн и Натан. Тримата мъже пристигнаха почти задъхани.
Ричардс разпита Фленаган, след което го изпрати да отдъхне в спалнята си. Алесандра поседна на канапето, подкрепяна от Натан и Кейн от двете си страни. Двамата се надпреварваха да й помогнат и да положат някакви грижи за нея. Тя намираше загрижеността и вниманието им твърде приятни и затова се примири със силното потупване на Натан по гърба й, както и с хаотичните изрази на възхищение и симпатия, които Кейн редеше.
Влизайки в салона, Колин ядосано поклати глава, като видя тримата на канапето. Алесандра едва се забелязваше. Кейн и Натан буквално я бяха приковали за канапето с раменете си от двете й страни.
— Натан, жена ми едва смогва да диша. Отдръпни се. Ти също, Кейн!
— Напротив, ние я успокояваме — възпротиви се Кейн.
— Разбира се, тя има нужда от това — подкрепи го Натан.
— Сигурно това, което сте преживели е било истински ужас, принцесо! — обади се гласът на Ричардс откъм фоайето. Той прекоси стаята бързо и седна на креслото срещу Алесандра.
Директорът изглеждаше много смешно. Навярно е бил в леглото си, когато са го повикали спешно и поради това изобщо не се бе погледнал. Косата му бе смачкана от едната страна, а ризата — полузапасана в панталона. Обувките изобщо не отиваха на дрехите му. При това, макар че и двете бяха черни, само едната имаше емблема „Уелингтън“, а другата нямаше нищо означено.
— Разбира се, че е било истински ужас — съгласи се Кейн.
Натан отново я потупа, този път по коляното, с цел да я поуспокои. Алесандра отправи поглед към Колин. Блясъкът в очите й издаваше огромното й желание да се разсмее. Колин дори си помисли, че тя се усмихва, но не можеше да види долната половина от лицето й, което бе изцяло скрито между раменете на Натан и Кейн.