При това всички се развеселиха, вдигнаха се няколко тоста по случая, след което Натан и Колин заедно със съпругите си се оттеглиха в салона.
Сара бе повикана от Стърнс да се качи горе, за да нахрани нетърпеливата си дъщеря. Алесандра седна до Колин и се вслуша в разговора между двамата партньори. Опряха и до темата за огромния приход в сметката на компанията. Натан бе страшно любопитен да узнае откъде бяха дошли толкова средства. Колин дори се учуди от сърдития му тон. Алесандра напълно разбираше реакцията на Натан. Тя знаеше, че Натан е убеден, че Колин отново работи за Ричардс.
И тогава Колин обясни становището на Алесандра по отношение на нейното наследство, както и обидата й от това, че са искали да използват наследството на Сара, но не и нейното.
— Приходът е точно толкова, колкото щяхме да получим, ако алчният ни крал не бе задържал всичко за себе си.
— Алесандра, твоят подарък по случай раждането на Джоана бе достатъчен — отбеляза Натан и погледна с благоговение към макета на кораба с надпис „Смарагдът“, поставен отгоре на камината.
Колин също погледна натам и се усмихна, защото Натан го бе поставил на камината.
— Красив е, нали? — прошепна той.
— Не мога да спра да му се наслаждавам. Решихме да го вземем със себе си на острова.
— Радвам се, че ти харесва — каза Алесандра. Точно се канеше да попита Колин дали не би искал да поръчат на майстора да изработи макет на някой друг от корабите, когато Натан прекъсна мислите й с думите, че той и Колин нямат нужда от тези пари вече, защото компанията е достатъчно стабилна във финансово отношение.
— По-добре купете къщата, която Колин е избрал за вас — добави Натан.
— Моят съпруг вложи парите от застрахователния договор в едно доста солидно имение и сега крепостта иска много малко работа. Бих искала да го разгледате отвътре, преди да си тръгнете. Намира се недалеч от мястото, където живеехме под наем. Толкова е широко и просторно!
Колин отмести погледа си от макета на камината към жена си и уточни:
— Това не е крепост, мила моя.
— Напротив, точно такова е — възпротиви се Алесандра, — това е нашият дом, Колин, и затова е и наша крепост.
Колин не можеше да изкритикува такова объркващо, но логично обяснение.
— Значи, сега имам две крепости и принцеса — заключи той със смях.
После протегна краката си и прегърна Алесандра. Натан щеше да продължи спора около парите от наследството, но усети, че няма да успее да склони Алесандра да промени решението си. Той се предаде и измърмори под носа си:
— По дяволите!
— Какво пък сега? — учуди се Колин.
— Ако знаех за подаръка от наследството на жена ти, никога нямаше да продам акции на компанията. Успя ли да откриеш кой ги е закупил? Може би бихме могли да ги откупим обратно.
Колин поклати отчаяно глава и рече:
— Дрейсън не може да ми каже. Твърди, че ще наруши обещанието си за дискретност, а това ще подкопае доверието на клиентите му към него.
— Нека аз да поговоря с него — предложи Натан, — само ми дай пет минути с него и смятай, че ще разбера кой ги е закупил.
Алесандра внезапно се намеси, опитвайки се да успокои Натан.
— Дрейсън е невероятно етичен. Баща ми никога нямаше да работи с него, ако не бе уверен, че е изключително честен и предан. Ето защо, като зная чия дъщеря съм, аз не мога да не следвам неговите съвети и постъпвам точно като него. Също така, смея да твърдя, че имам пълно доверие в почтеността на Дрейсън. Бих заложила и последното си пени в облог, че няма да успееш да изтръгнеш никаква информация от Дрейсън. Можеш спокойно да се откажеш.
— Колин и аз имаме право да знаем кой е собственикът на акциите — възпротиви се Натан.
Колин затвори очи и се прозя шумно. Думите на Алесандра, че постъпва като дъщеря на Натаниел приковаха вниманието му. Той отвори очи и бавно погледна отново към макета на камината. Напомни му макета на крепост, която на времето баща й бе подарил на неговия баща… и хитрия номер с полицата. Баща й бе изиграл сър Хенри с документите, поставени вътре в малкия макет на крепост, който му бе поднесъл като подарък.
Тогава разбра всичко. Да, тя наистина бе постъпила като дъщеря на Натаниел. Сертификатите за притежание на акции бяха скрити в кораба. Колин бе потресен от догадките си. Когато погледна към жена си, той изглеждаше силно изненадан.
— Какво се е случило, Колин?
— Скъпа, ти не би ме лъгала, нали?
— Разбира се, че не.
— Как го направи!?
— Какво съм направила?
— Ти не си притежателя на акциите. Аз вече питах Дрейсън и той ме увери, че не ти си собственика.
— Аз не съм… Защо, за Бога…
Тя млъкна в мига, в който Колин посочи с пръст към кораба. Алесандра разбра, че Колин се е досетил за всичко.